Отново дойде сезонът на застраховките и с него и темата за тяхната ефективност, необходимостта от някаква по-добра система за защита от фалит на земеделските бизнеси и адекватни обезщетения.

Приемът на помощта за съфинансиране на застраховки тръгва на 25 март

От години се обсъждат варианти – гаранционни фондове, с държавна подкрепа, без държавна подкрепа, но на практика няма нещо ново. Има насаждения, които в продължение на години регулярно се оказват засегнати от неблагоприятни климатични явления, продължават да получават обезщетения за пропаднали площи и да не бъдат застраховани.

Евентуална работеща идея за напредък в тази посока идва от земеделецът Иван Кабуров. В разговор с Агри.БГ той предлага система, включваща активно трите засегнати страни – земеделци, застрахователи, държава. Последната, като притежател на голяма преговорна сила и статут, би могла в лицето на Министерството на земеделието да организира и преговаря със застрахователните компании за постигането на добри условия за застраховане на земеделската продукция.

„Следва да се започне с едно системно посредничество между земеделци и застрахователи от страна на министерството. Най-лесно и мащабно биха се организирали фермерите чрез кампанията по очертаване, като в заявленията им се предостави бутон „искам да се застраховам”. Тази информация след това да отива до предварително одобрените застрахователи и те да се свързват със земеделците, а не обратното. 

От своя страна държавата да пренасочи сумите от държавната помощ за обезщетения в подпомагане на застраховането, като поеме максимален процент от полиците на фермерите. Следва да се работи върху такава методика, че получаващите евросубсидии стопанства да се застраховат или задължително, или силно препоръчително.

И сега, когато участваш по инвестиционните мерки например, си задължен да се застраховаш. Няма нищо лошо да имаш вменено задължение да се застраховаш, при положение че държавата ще поеме голям процент от застраховането. Който не отбележи съответния бутон в заявлението си, е редно после да няма достъп до държавните обезщетения или да търпи някакви рестрикции в това отношение”, обяснява Кабуров.

В неговата идея всички замесени страни трупат позитиви. Държавата ще си осигури финансово и оперативно спокойствие, че при бедствия, които са неизбежни вече ежегодно, няма да плаща извънредни суми, нещата ще са бюджетирани предварително и по този начин се осигурява предвидимост.

От друга страна, земеделците също ще са спокойни и ще имат гаранция, че няма да фалират. Такъв тип методика е много по-сигурна от настоящата схема за застраховане. 

Насърчаването на застраховането и постигането на  масовост пък ще доведат до повече отговорност и интерес от страна на застрахователите, заради увеличения брой на застраховките. 

„Ако тази масовост на застраховането с помощта и посредничеството на държавата бъде постигната, то реално ще се обособи финансов фонд, с който застрахователите могат да оперират при бедствия и да изплащат адекватни обезщетения за разлика от настоящите.

В момента зеленчуците се застраховат на 500 – 600 лв./дка. Разходът за декар пипер е 3000 лв., при зелето е около 2000 лв./дка… Застраховката трябва да може да покрие разходите и да даде възможност следващата година да възстанови дейността”, коментира още земеделецът.