Животновъдството е лесна работа, стига да влагаш сърце и душа. Поне така описва работата си Тодор Диклиев, фермер от Калофер, който отглежда 100 кози от рядката българска порода Калоферска дългокосместа коза, както и 60 крави от автохтонната порода Българско сиво говедо.

Четете още: Цените на зърното са под натиск от всички страни


"В Калофер животновъдството ни е много близко. Почти всички се занимаваме с животни. Нашите деди и родители са били животновъди, така че дали малко или много - всеки е близък с животните в нашия град. Бил съм лесоинженер до 2010 г. Тогава пак имахме животни, но по-малко и всъщност тогава започнах да се занимавам по-интензивно с тях.

Животновъдството е хубаво занимание, с което можеш да си изхранваш семейството, стига да го обичаш и да свикнеш на българските системи на работа, ако мога така да се изразя. Трудно е до толкова, че има много пречки - документални, инстуционални и всякакви други. Но когато искаш с това да се занимаваш, на всичко му се намира колая и се продължава напред", коментира Диклиев.

Реализацията на животните не е особен проблем за Тодор Диклиев. Но нещата не стоят по този начин относно производството на сирене.

"Яретата, които са по-големи ги продаваме до Гергьовден. Другите по-късно. Няма много пазар за тях. Между нас си се събираме и си ги консумираме. Млякото, което доя от козите, си правим домашно сирене. Веднага се сещам и че имаме един много голям проблем в нашата стриктна и много законово уредена държава, който го няма дори в Швейцария - пастьоризирано мляко на 30 градуса по технология, която ние правим от 400 години, в нашата държава е забранено по този начин да се прави сирене. Наредба 26 облекчава някои неща, но трябва да минаваш през пастьоризация 70 градуса с машини и най-важното - вкусовите качества на продукта са коренно различни от този, който се прави по нашата стара технология.

Сирене си правим за нас и за някои приятели, които имат доверие на продукта, който правим. Но ние не можем да излезем на пазара, защото държавата не ни позволява. Ние с този продукт сме извън закона и официално не можем да го продаваме. Да се надяваме, че някой ден нашите законотворци ще направят нещата както в Австрия, Германия и Швейцария и малките земеделски производители няма да трябва да минават през мандраджиите, а сами ще могат да си правят продукт и да си го реализират - по старата технология от стотици години.

Има хора, които правят нещата, изкарват го на различни фермерски пазари, но те са по новата технология, която е чрез пастьоризация. Но това не е старата истинска технология", каза още фермерът.

Какво все пак амбицира Тодор Диклиев да се занимава с животновъдство?

"Желанието да си живея в моята си страна, животните дават някакъв уют и спокойствие на съществуването ни. Някои гледат кучета в апартаментите си; други - котки. Ние гледаме кози и крави", категоричен е Диклиев.

Ако някой в момента ви попита дали да започне да се занимава с животновъдство, какво бихте му отговорили? 

"Ако обича животните и в частност домашните животни - това е добър поминък. Просто трябва да се зареди с много енергия за прескачане на много големи препятствия - документални, юридически и всякакви институционални", заключи Тодор Диклиев.