Общо 20 млн. евро ще бъдат прехвърлени към бюджета за хуманно отношение към животните. Това предвижда изменение с Стратегическия план. Средствата ще бъдат изтеглени от две мерки – за консултантски услуги и за професионално обучение, стана ясно по време на последното заседание на Комисията по земеделие в Парламента. 

Четете още: Модерно телеугоително стопанство просперира само с двама работници


Това решение не остана без отзвук от земеделската общност.

“Когато браншовите организации искаха да участват в мярката за консултации и съвети тогава НССЗ декларира, че само те имат изградена структура. А сега те самите не можаха да защитят тези средства. Затова ще ги изядат кокошките и прасетата”, коментира читател на Агри.БГ.

Според него 80% от парите по мярката за хуманно отношение отиват за купуването на храна на животните.

“Това е скандално, защото храната не е хуманно отношение. Оставаше и да не ги храним тези животни.

Другото скандално е, че инвестицията в една кокошка е по-малка или равна на субсидията, която фермерите получават по тази мярка. 
Браншът искаше да участва в тази програма за съвети, консултации и бяхме допуснати. А сега с лека ръка 40 млн. лева отиват за храна.

По мое мнение от това ще се облагодетелстват няколко стопанства за сметка на десетки и стотици земеделски производители няма да могат да бъдат консултирани”, категоричен е той.

Това обаче не е точно така. От 15 април 2023 г. животновъдите могат да кандидатстват за подпомагане по мярката за хуманно отношение към животните от ПРСР. По мярката са допустими фермери, отглеждащи ДПЖ и ЕПЖ. В това число подпомагането отива при стопани, отглеждащи телета, говеда, биволи, овце и кози. 

Иначе мярка 14 има за цел да осигури по-добър здравен статус на животните и да подобри хигиената при тяхното отглеждане. Заложените дейности трябва да гарантират по-качествени и по-безопасни храни от животински произход, опазване на околната среда, както и повишаване безопасността на труда на фермерите. Субсидиите следва да компенсират частично или изцяло земеделските стопани за направените от тях допълнителни разходи, свързани с отглеждането на едрите и дребни преживни животни (ЕПЖ и ДПЖ).

Какво всъщност се случи?

В интервенциите, свързани с консултантски услуги, професионално обучение и придобиване на знания и подкрепа на оперативни групи и в рамките на европейското партньорство за иновации, са премахнати текстовете, свързани с възможността за участие на представителни браншови организации на национално, регионално и областно ниво. Това обяви Елена Иванова, директор на Дирекция „Развитие на селските райони“. 

„Към момента липсва законодателство в тази област, мярката свързана с разработване на законодателство е включена в управленската програма на правителството и след нейното разработване е възможно този тип организация да бъдат включени като допустими бенефициенти“, каза още тя.

В интервенцията, свързана с професионално обучение и придобиване на знания, пък няма да бъдат допустими за подпомагане центрове за професионална образование и обучение.

В Комитета по наблюдение все пак е постъпило предложение да се направи изключение за Центровете за професионално обучение, които са структурирани към Национална служба за съвети в земеделието, Българска агенция по безопасност на храните, Селскостопанска академия и други публични организации.

Предстои  обаче това предложение да бъде представено допълнително в писмена съгласувателна процедура.