Противопоставяне на сектори – волно или неволно, това се получи след обсъждане на механизма за разпределение на Ковид мярката. Резултатът са протести на овощари, към които ще се включат производители на оранжерийни зеленчуци, картофи, пипер.

Какви са най-големите ви трудности като земеделски производители в момента?

Ден преди въпросната онлайн среща на 11 март, земеделският зам.-министър Иван Христанов говори точно за представителността на бранша и дискусиите между политическия кабинет и експертния екип на ресорното министерство с организациите в сектора.

„Моето послание е, нека не говорим толкова за субсидии, колкото за това, кога, как, защо, къде и какво ще продаваме. Трябва да обезпечим българския пазар, трябва да се насочим към експорт. Затова ви молим разговорите да вървят най-вече в тази посока“, призова той по време на семинар в Пловдив.

По негови изчисления за два месеца Министерството на земеделието е провело около 200 срещи с различни браншови организации.

„На всички казвам: „Ние сме в една лодка и трябва да работим заедно“. Трябва да спрем да делим растениевъдство от животновъдство, био от конвенционално, високопланинско от полско, оранжерийно от полско и т.н. Нужна ни е една рамка, която осигурява достойно финансиране за всички“, убеден е Христанов.

По думите му важна крачка в тази посока е увеличеното национално съфинансиране от 15% на 60% в новия програмен период, което ни отрежда в топ три на страните членки с най-голямо такова перо. 

„Периодът 2023-2027 не е период за оцеляване, а за подем. Целият ЕС иска да види подем, смяна на поколенията, смяна на фокуса. Трябва да си дадем сметка, че само с голям бюджет съфинансиране можем да имаме самочувствие, че наистина инвестираме в собственото си земеделие и не разчитаме само на субсидии“, убеден е зам.-министърът. 

По думите му Стратегическият план, който страната ни предаде на 25 февруари, обслужва две големи цели. Първата е българското земеделие да се възстанови до достойно ниво, като тук става дума не само за зърнопроизводство, а за всички сектори. Второто е, че България иска да даде заявка, че ще води независима, силна и собствена селскостопанска политика. 

„Перфектен ли е Стратегическият ни план? Не! Ще го оправим. Сигурен съм, че няма нито една страна членка с перфектен план. В рамките на следващите години, ако трябва да коригираме, ще го направим“, обеща Христанов.

Тепърва ще стане ясно, дали екипът на земеделския министър Иван Иванов ще успее да осъществи на дела това, което дава като заявка с думи. Призиви за оставка се чуват все по-често, а ние сме в очакване да видим дали обявяването на процентното разпределение на Ковид помощта ще разхлади страстите поне временно.