Чували ли сте за кредити, които не просто не се връщат, а дори се опрощават? Някои животновъди със сигурност ще кажат, че това е възможно, защото вече са се възползвали от подобно “облекчение”. Други пък ще отрекат.  

Гласувайте: Запасявате ли се с торове навреме?

Не един път правителството опрощава кредити на животновъдите. През 2013 г. животновъди излязоха на протест след като фермери се договориха със земеделското министерство да им бъдат опростени целевите кредити, взети през 2008-а. 

Тогава представители на четири от асоциациите в животновъдството подписаха декларация, с която бе договорено да станат изискуеми целевите кредити на животновъди, които не са запазили броя на животните си. В декларацията се казваше още, че трябва да бъдат опростени кредитите на тези, които са успели да запазят броя на животните си. 

През 2019 г. историята се повтаря. До голяма степен същите представители на тези четири асоциации от 2013 г. отново поискаха да се опростят кредитите, които през 2008-а година правителството на Сергей Станишев отпусна като безвъзмездна помощ на фермерите, но във вид на кредит.

Доводите на фермерите тогава бяха, че животновъдите били принудени да подпишат договори за кредит от Фонд “Земеделие”, за да получат държавна помощ.

Годината била неблагоприятна, имало проблем с договорените субсидии от ЕС, а животновъдството си отивало без тази помощ. 

Много животновъди все още асоциират опростяването на тези кредити с престъпление спрямо малките и средни ферми, които отново са на прага на оцеляването.

На всички е ясно, че най-голямата част от бюджета на ЕС отива за подкрепа на сектор “Селско стопанство”. Разбира се, разрешени са и държавни помощи след нотифицирането им в Брюксел, които пък идват от нас - данъкоплатците. Въпреки мощната подкрепа в сектора, остава въпросът отиват ли парите по предназначение? И ако не - къде тогава?

Темата с опростените кредити повдигна наново животновъдът от Плевенско Георги Николов пред Агри.БГ, който стана известен именно със своята остра позиция относно “ограбването на малките и средни животновъди”.

“Много пъти съм го казвал - за мен това беше жива злоупотреба. Представете си например трима фермери. Единият е взел нисколихвен кредит, купува си джип, не ги връща и в даден момент тези пари му се опрощават. Другите двама фермери пък са добросъвестни и са върнали парите в срок. Те явно са по-глупави? Не беше честно опрощаването на нисколихвените кредити или поне трябваше да компенсират другите”, категоричен е Георги Николов.

По думите му е имало животновъди, които са взели кредити от банките, тъй като лихвеният процент е сходен с този на ДФЗ. Те обаче не получават опцията за опростяване. 

“Едни получиха 200 000 лева, други 100 000 лева, трети 50 000 лева. Нормално ли е това?! Тези пари просто бяха опростени, защото едни хора много се бореха, ожесточено дори, това да се случи.  На всеки един Консултативен съвет това беше първа точка от дневния ред - опрощаване на кредитите от 2008, 2009 и 2010 г. Тогава някои хора се тупаха в гърдите, че защитават българските фермери. Реално ли е това?”, пита Николов.

И тази година е изключително тежка за сектор “Животновъдство”, а и за цялото земеделие. Суша, скъпи фуражи, липса на мляко, а за много и липса на изход от ситуацията.

За сметка на това Фонд “Земеделие” и тази година отпусна пари за краткосрочни кредити на животновъди и на стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци. 

Бюджетът е 30 млн. лева, като кредитите ще се предоставят при лихва в размер на 2% и следва да бъдат погасени до 30 юни 2023 г. Поне такива са правилата, докато на някого не му хрумне отново да иска опрощаването на кредитите, платени с държавни пари.