Коронавирус: Защо животните все по-често ни разболяват?

Светът се бори с новия коронавирус, който досега е засегнал Китай и поне още 16 други страни. Всеки ден се правят анализи, прогнози, търсят се решения.

Добре е да знаете: Как животните разпространяват коронавируси?

Новият вирус идва от дивата природа и е сигнал за сериозния риск, пред който е изправено човечеството – болестите, с които може да ни заразят животните. Това е проблем на бъдещето, тъй като климатът се променя, а глобализацията не спира.

Взаимодействието между хора и животни е все по-активно, пише BBC.

Как животните ни разболяват?

През последните 50 години доста инфекциозни болести еволюираха и сега те по-лесно се пренасят от животни на хора.

Кризата с ХИВ/СПИН през 80-те години на ХХ век идва от човекоподобни маймуни. В периода 2004-2007 г. птичият грип дойде от пернатите, а през 2009 г. свинете провокираха пандемия от свински грип. След това беше установено, че вирусът на Тежкия остър респираторен синдпом (ТОРС - SARS) идва от прилепи. Тези дребни бозайници са виновни и за заразата от Ебола.

Хората винаги са се заразявали от болести по животните. Всъщност повечето нови инфекции имат такъв произход.

Промените в околната среда ускоряват този процес. На фона на струпването на милиони хора в градовете и активното пътуване има всички условия за по-бързо разпространение на заразите.

Как болестите се разпространяват между видовете?

Повечето животни пренасят различни патогени – бактерии и вируси, които провокират болести. Еволюционното оцеляване на патогена зависи от възможността му да заразява нови гостоприемници – „прескачането“ от вид на вид е един от начините това да стане.

Имунната система на новия гостоприемник ще се опитва да убие патогените. И двете страни са като заключени в една вечна еволюционна игра, опитвайки се да намерят начин да неутрализират другия.

Например през 2003 г. около 10% от заразените с ТОРС хора умират. При „типична“ грипна епидемия този показател е едва 0,1%.

Промените в околната среда и климата изместват и променят хабитатите на животните, изменяйки начина, по който те живеят, къде живеят и кой ги консумира.

Начинът, по който самият човек живее, се е променил. 55% от световната популация в момента населява градовете. Преди 50 години този показател е бил само 35%.

И тези големи градове осигуряват нови домове за дивите животни – плъхове, мишки, катерици, лисици, птици, чакали, маймуни и др. Те живеят в зелените пространства – паркове, градини и т.н., прехранвайки се с отпадъците, които хората генерират.

Често дивите видове по-добре се приспособяват в градовете, отколкото в природата – тъй като изобилие от храна. Това създава условия за еволюиране на болестите.

Кой е в най-голям риск?

Новите болести в нов гостоприемник са често по-опасни. Именно затова всяка едно „надигащо“ се заболяване провокира тревога. Някои групи хора са изложени на по-голям риск.

По-бедните хора, които работят в непосредствена близост до канализацията, например, е по-вероятно да се заразят с нова болест. Те също така може да са с отслабена имунна система заради непълноценното хранене и живота в среда със замърсен въздух. След това, ако се заразят, те не разполагат с достатъчно пари, за да се лекуват.

Новите инфекции са способни да се разпространяват бързо в големите градове. Там хората се струпват по много на едно място, дишат един и същи въздух, пипат едни и същи повърхности.

Как болестите променят нашето поведение?

Почти 8000 случая на новия коронавирус са потвърдени. Близо 200 души са починали. Предвид разпространението на болестта в нови държави, логично е, че ще има икономически последствия. Вече са налице забрани за пътуване и отлагане на пътешествия.

Хората се страхуват да не се заразят. Те променят своето поведение. По-трудно е прекосяването на граници. Може да се очакват проблеми в хранителната индустрия, тъй като някои сезонни работници няма да могат да пътуват.

През 2003 г. епидемията ТОРС струва на световната икономика 40 млрд. долара за шест месеца.

Какво можем да направим?

Обществото и правителствата имат практиката да третират всяка нова инфекциозна болест като отделна криза, вместо като пример за това как светът се променя. Колкото повече променяме природата, толкова по-вероятно е да нарушим екосистемите и да създадем условия болестите да се развиват.

Само 10% от патогените в света са документирани. Необходими са много ресурси, за да бъдат установени останалите и кои животни ги пренасят. Например колко плъхове има в Лондон и какви болести пренасят те?

Много бедни хора в градовете се хранят с диви животни, които улавят в самите градове или в околностите им. Те трябва да знаят, че животните представляват потенциална заплаха.  

Струва си да се следи какви животни пристигат в градовете и защо хората ги убиват – просто така или за храна.

Подобряването на нивото на хигиената, управлението на отпадъците и контролът върху вредителите представляват начин за стопиране на разпространението и развитието на болестите. Трябва да променим начина, по който се отнасяме към околната среда и взаимодействието ни с нея.

Пандемиите са част от бъдещето ни

Осъзнавайки, че болестите се развиват и разпространяват по този начин, ние имаме предимство в борбата с новите пандемии, които са неизбежни в бъдеще.

Преди век епидемията от испански грип зарази около половин милиард души, като уби 50-100 млн. човека в целия свят. Научните открития и огромните инвестиции в световното здравеопазване трябва да ни помагат да се справяме по-добре с такива болести. Междувременно рискът е налице и е потенциално катастрофален. Ако нещо подобно се случи отново, то ще промени света.

В средата на миналия век имаше учени, които смятаха, че инфекциозните болести са победени. Урбанизацията, неравенството и климатичните промени нарушиха екосистемите. Затова трябва да осъзнаем, че новите болести са риск, който ще става по-голям.