Постовяме си 10-годишни цели. Няма как да правим по-краткосрочни планове. Може да работим още месец, може и година или повече, но целите трябва да са по-дългосрочни. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по повод плановете за работа на екипа му.

На първо четене: Минималният осигурителен доход за земеделски производители се вдига

“Много сме изостанали в дигитализацията на земеделието. Редица информационни системи не си кореспондират, а някои не са и пълноценни. 

Дори в краткосрочното планиране виждаме много проблеми. В момента в животновъдството има голямо напрежение поради такова лошо планиране в краткосрочен план, в едногодишен план. Питваме се тези проблеми да ги прехвърлим в тригодишно планиране поне, за да не изпадаме в такива ситуации на напрежение. 

Има недоразумения между Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните във връзка с ползването на пасищата в пиродните паркове, което е традиция, което винаги е било така”, изброи той пред БНТ. 

Вътев не пожела да влиза в детайли, защото според него, повече от тези проблеми “приличат на битовизми в едно семейство”. 

Индивидуализмът и липсата на колективизъм е народопсихология, която много ни пречи, смята министърът. 

“Нямаме кооперативи. Докато страните, в които земеделието и храните са на много високо ниво, всичко е кооперативи. Дори там, където имаме сдружения за производство на традиционни български продукти, за отглеждане на традиционни български култури, автохтонни български животни, дори и там имаме много резерви”, каза Вътев.

Много е съществено как се разглеждат процесите, посочи министърът като даде пример със зърнопроизводството. “Той е процес, но не е сам за себе си. То обезпечава фуражите, обезпечава брашното. От фуражите се отива в животновъдство, брашното пък отиваме в хляб, сладкарска промишленост и т.н. 

Важно е тези агрохранителни вериги да се разглеждат в тяхната цялост и да се изясни ролята на всяка една стъпка. Да се определи и мястото на тази верига и доколко тя обезпечава следващата стъпка. Това са системи, а ако разглеждаме звената поотделно, това не ни върши работа. 

Ние трябва да разглеждаме неговото въздействие върху цялата система. Затова говорим за агрохранителни вериги, а сякаш има хора, които не разбират за какво става дума. Но това е толкова логично и естествено и няма да се откажем. 

Консултативните съвети имат за цел да привлекат всяко едно звено от всяка една верига, защото поземлените отношения не са агрохранителна верига, но те са фундамент за цялото земеделие. 

Там ще влязат проблемите и с напояването. А в поземлените отношения има толкова много проблеми, натрупани в годините и сякаш по инерция са вървяли и са се натрупали като снежна топка. Така че това е базата, от която ще стартираме. Има парадокси - не е нормално хора, които нямат животни, да получават субсидия за пасище. За какво им е това пасище? Заради субсидията. Коректно ли е? А животновъдът няма пасище и трябва да плаща наем на този, на който е предоставено то. И това е масова практика. Това трябва да се прекрати”, отбеляза Вътев. 

Кирил Вътев: Всичките ни усилия са насочени към краен резултат, което означава продукт на трапезата. Няма ли продукт на трапезата, тази субсидия за какво е дадена? 

По отношение на общественото мнение, че има много богати земеделци в страната Вътев коментира: 

“Не бива поради някакви единици, които са изключения, те не са правило. Правилото е - погледнете широката маса земеделски производители. 
Наистина повечето изнемогват поради толкова много причини, че ако започнем да ги изреждаме и да влизаме в по-голяма дълбочина, вероятно до довечера можем да си говорим. 

Феодализъм няма в земеделието. Той липсва в нашата народопсихология, защото не сме изживели такъв етап в историческото си развитие генерално. 

Има хора, които поради стихийното развитие на земеделието в последните 30 години са натрупали по-големи площи. Най-големият арендатор в света е в България”. 

Според министъра е важно да се гледа как българските земеделски производители са позиционирани на пазара в Европа. 

“Принцино като се погледнем на европейския пазар къде стоим, не ни е много завидно мястото. 

Не е нормално да внасяме домати и краставици. 

България, която има капацитет да храни 30 милиона души, има 40% високо плодородни площи, при положение, че почти всички останали европейски страни имат около 12% средно, този капацитет трябва да бъде отприщен. Трябва да бъде насърчен и развит. 

Ние трябва да бъдем нетен износител на земеделска продукция, какъвто сме били през 30-те години на 20 век. 

Колкото дълго е търпяно едно заболяване, толкова дълго продължава неговото лечение”, посочи министърът. 

Намаляването на цените на храните звучи популистко според Вътев. 

“Няма човек, институция, която може да управлява цените на храните. Те се управляват от конкуренцията и съотношението между предлагане и търсене. 
Задачата на държавата е да създаде по-добра бизнес среда, за да може да се произвеждат продукти с по-ниска себестойност, откъдето да започнат да се предлагат и храни на по-ниска цена. Докато себестойността е висока и сме високо разходни поради ред причини, нама как цените да паднат”, каза той. 

По повод търсенето на пазари на българското зърно, Вътев обясни, че разговорите са срещнали отговор, че навсякъде потреблението е задоволено от руско зърно на много ниска цена. 

Това е период, който трябва да отмине. Пазарът ще си свърши работата”, добави той.
Иначе сигналите за новата реколта са, че е добра. Първите резултати от жътвата са добри, посочи министърът. 

“Пазарът не стои статичен. Потреблението на зърно се случва всеки божи ден. Необходимостта от него няма да спре и зърното по складовете няма остане по складовете. Около 30% е остатъка от миналата година повече в сравнение с предходни години. За съжаление тази година зърнопроизводителите няма да са на печалба”, каза Кирил Вътев. 

Според него най-зле е положението при производителите на мляко и причината е най-вече в евтиния украински внос на сурово и сухо мляко. 

“Проблемът не е в това, че сухото мляко е вредно, а че е евтино. А причината да е така е войната в Украйна от една страна, а от друга, че Украйна не изпълнява високите европейски стандарти и изисквани, екологични норми, изисквания за третиране с препарати за растителна защита, хуманно отношение към животните. Това са все конкретни пера, които правят производството по-скъпо. 

Украйна не произвежда зърно, мляко и пчелен мед - който е третият проблем, от вчера, но когато Украйна влезе в ЕС, тя ще трябва да изпълнява всички норми. И обективното недоволство на земеделските производители не само на България, но и на всички близки страни - Унгария, Полша, Румъния и Словакия, е, че има неравностойна конкуренция”, обясни министърът и припомни, че на 19 юли министрите на земеделието на тези страни ще имат среща, заедно с колегата им от Украйна, във Варшава.