Европа залага до 2023 г. биологично отглежданите площи да достигнат 25% на територията на Стария континент. Според Божидар Иванов директор на Института по аграрна икономика, обаче, важен фактор за развитието на този вид земеделие у нас е собствеността на земеделската земя. 

Готови ли сте? Стартират теренните проверки

“За да бъде възможно едно биологично производство, се изискват трайни решения по отношение на ползването и собствеността на земята. В България 80% от земята, която се обработва от земеделските производители не е собствена земя и много трудно могат да се правят дългосрочни инвестиции и планове”, посочва директорът на Института по аграрна икономика пред БНР.

Именно поради тази причина, според него, у нас трудно може да се стигне до висок процент на биоземеделие. 

Все повече намаляват земите, които не се обработват, интересът е огромен, цената на земеделската земя расте и това се дължи най-вече на подпомагането, посочва Иванов. 

“Но, ако искаме да разширяваме площите с биологично земеделие, това означава, че тези, които го прилагат, трябва да разчитат, че го правят върху техни площи или поне върху земи с трайно установени права на владеене. При положение, че най-дългите договори за наем са 10-годишни, а голяма част са едногодишни, е много трудно да се направят дългосрочни инвестиции. Биологичното производство не може да се прави година за година”, добави Иванов.