Фермери недоумяват: Как нива под наклон се обработва напречно?

А ако наклонът е голям и машината се обърне, какво правим, питат недоумяващо читатели на Агри.БГ, докато четат Наръчника за практическото приложение на стандартите за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), публикуван от Министерството на земеделието.

Ново 20! Изискването за наклона ще отпадне след ремонта на Стратегическия план

Изискването за отчитане на наклона е заложено в стандарта за Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС 5) относно управление на обработката на почвата, щадящи техники и намаляване на риска от деградация и ерозия. Стандартът е приложим, когато обработваеми площи или площи с трайни насаждения (с изключение на оризища) са с наклони ≥ от 10,0%. За да предотвратят ерозия на тези площи, стопаните трябва:

•    При обработваеми земи – да обработват перпендикулярно (напречно) на склона или по хоризонталите на терена (контурна обработка) или да приложат една от следните обработки – вертикални без обръщане на слоя, минимални, ивични или нулеви. Контурната обработка е практика на оран и/или друга механизирана дейност, включително засаждане на земеделски култури. Целта е се прекъсне водата, което намалява образуването на улеи при обилни валежи. При напречната на склона оран коловозите, направени от плуга, вървят перпендикулярно, а не успоредно на склоновете.

•   При трайни насаждения (лозя и овощни) – да обработват перпендикулярно на склона (с изключение на вече създадените успоредно на склона), да прилагат терасиране (при подготовка на площта за създаване на насажденията), да оформят буферни противоерозионни ивици. Когато площите на създаденото трайно насаждение е създадено по посока на наклона, то трябва да се предприемат мерки за опазване от ерозионни процеси по друг начин – чрез затревяване или подходящо терасиране на терена. 

Механизирани дейности по обработка на почвата върху наводнени или преовлажнени почви не се извършват. 

За да предотвратят появата на ерозионни процеси на почвата, фермерите могат да приложат една или няколко от следните мерки:

Те се характеризират със следните особености: 
•    В състава на културите, включени в сеитбообращението, се увеличава относителният дял на култури със слята повърхност (пшеница, ечемик, ръж, овес и др.) и на многогодишните треви; 
•    При възможност се проектират парцели с по-малка ширина; 
•    Осигурява се редуване на парцелите с окопни култури с парцели, засети с култури със слята повърхност; 
•    Върху площите с много висок ерозионен риск окопни култури не се включват в сеитбообращенията; 
•    С висок противоерозионен ефект са и уплътнените с предкултури сеитбообращения. Подходящи предшестващи култури са зимният грах и зимният фий като самостоятелни посеви или в смес със зимен ечемик или овес. Посевите от предшестващи култури може да се ползват и за зелено торене, като се заорат с пролетните обработки преди засяването на основната култура;
•    Намаляване на почвените обработки или заменянето им с вертикални почвени обработки.

При тях на повърхността на почвата се запазват около от 30 до 100 % от растителните остатъци (плоскорезна обработка, ивични обработки, вертикална обработка, директна сеитба, разрохкване на почвата и др.). 

Зеленото торене (сидерация) е заораване на свежа растителна маса за обогатяване на почвата с органично вещество и повишаване на почвеното плодородие. Като сидерати се предпочитат азотфиксиращи растения от сем. Бобови и култури, които имат по-къс вегетационен период и формират голямо количество растителна маса, която бързо се разлага. Срокът на заораването на сидератите зависи от времето на засяване на следващата култура и от времето, необходимо за разлагане на органичната маса. Препоръчително е: 
•    при тежки почви заораването да се извършва 4-5 седмици преди сеитбата на следващата култура; 
•    при по-леките почви – 2-3 седмици преди сеитбата; 
•    растенията се заорават на 20-25 см дълбочина.

Почвата се покрива с растителни остатъци (слама, стъбла от царевица, слънчоглед, тютюн, памук и др.). При нанасянето на всеки слой мулч почвата трябва най-напред да се разрохква. Покривният материал трябва да бъде раздробен преди употребата му. Зеленият материал може да бъде съвсем тънко напластяван и затова често се подновява. Сухият материал, като слама, може да се нанася и на по-дебел слой от 2 до 10 см и непременно се овлажнява. Покривният материал не бива да съдържа семена от плевели.

Оризовите полета са изключени от изискванията на ДЗЕС5. Технологията за неговото отглеждане изисква липса на наклон на терена (до 3%), малки парцели, най-често с размер от 1 до 10 ха и изградена инфраструктура – оризови клетки и канали. Липсата на наклон и контролираното наводняване и отводняване на терените, където се отглежда ориз, предполага нисък риск от ерозиране на площите.

За да се избегнат нежелани инциденти от преобръщане или риск за здравето на водача на селскостопанската техника не се допуска работата на тракторите и самоходната техника: 

•    на терени с наклони, по-големи от указаните в ръководството им; 
•    на наклонени и стръмни склонове при хлъзгав терен, намалена видимост и нощно време. Агрегатът не трябва да превишава посочената работна и транспортна скорост и допустимия работен наклон. 

Новите модели трактори са оборудвани със сензори за наклон, които отчитат влиянието от преместването на центъра на тежестта по време на движение, при изкачване или спускане по склона, или при движение странично на склона. 

На много хълмисти терени с големи наклони са разположени плитки, средно и силно ерозирани почви, където е за предпочитане обработките да са плитки и с намален брой, включително сеитба без обработка на почвата. Тези обработки не е необходимо да се извършват перпендикулярно на наклона или по хоризонталите при сложен релеф.