В стария текезесарски обор на тутраканското село Нова Черна още има живот. В него животновъдът Ебазер Исмаил отглежда 20 дойни крави и 40 месодайни телета. 

Животновъди все още не искат и да чуят за сдружаване – защо?

Макар фермата да не е по последен писък на модата в този бранш, животните са добре гледани и изглеждат чудесно. Ебазер се занимава с животновъдство от 1991 г. и след 32 години работа вероятно всичко в бизнеса трябва да е добре подредено. Но от идилията и мечтите не е останало нищо. 

„Трудностите в животновъдството са много. На първо място, че ние, малките животновъди, не можем да се уредим с нито един декар земя. И аз тези животни се мъча да ги отглеждам само със 100-150 декара земя. А те изобщо не стигат, животните искат да ядат, но не можем да се уредим от големите, затова ще се мъчим“, казва стопанинът, който заедно със съпругата си се грижи за животните. 

Малка част от стопанисваната земя е собственост на Ебазер, друга е взета под наем. Но и в този случай картината съвсем не е розова. Големите собственици са вдигнали много наемите за нивите, буквално до невъзможност да се наемат от дребни стопани. Това е една от причините той да обмисля нямаляване на животните, дори планира догодина да се отказва изцяло от тях.  

Другите му притеснения са свързани с реализацията на млякото, тъй като цените драстично падат, а на места мандрите изцяло отказват изкупуването на суровината. Вече дори има познати стопани, които са продали животните си, защото преработвателните предприятия са отказали да изкупуват млякото им. 
Месодайните телета Ебазер реализира в най-близката кланица – тутраканската. Това е единственият лицензиран обект в района. 

През 30-те години, в които се е занимавал с животновъдство, той не е участвал за финансиране на проект нито веднъж.  

Ебазер работи на загуба, а месодайните животни не компенсират по никакъв начин пропуснатите ползи от производството на мляко. „От всичко сме на загуба, и в месодайното, и в млекопроизводството. Един килограм смески стана 90 стотинки“, констатира стопанинът. 

Според него цената на млякото трябва да бъде 1-1.20 лв./л, за да има смисъл да се работи в млечното животновъдство, но досега стопанинът никога не я получавал. 90 стотинки е таванът, до който е достигал. 

Животновъдът от Нова Черна не се плаши от работа и дори без кравите пак ще се труди здраво. „Знаете ли, че аз съм на 53 години мъж и нито веднъж още в живота си не съм бил и един ден на почивка. Нямам един ден, ей тъй да оставя всичко и да отида на Балкан или някъде един ден да почивам. Един ден почивка нямам…“, споделя той.

Тъжна е историята на Ебазер, но истинска – без упойка и грим. Много български животновъди работят като него и мнозина от тях напускат селското стопанство.

Животновъдството изобщо не е пухкави агънца, закачливи козлета и фотогенични телета и крави. В него има и мирис, и пот, и много работа, за съжаление хората стават все по-малко.