Смятам, че фермерите ще намалят количествата тор с 30-40%...Преди войната писахме на земеделските асоциации да купуват навреме, защото после ще е трудно от логистична гледна точка, а после дойде и войната. Това заяви пред „Дневник” Филип Ромбаут, изпълнителен директор и съсобственик на "Агрополихим".

Световен производител № 1 на торове форсира добива си на Калий

Той подчерта, че това не е проблем за торовия завод, защото в Румъния от осем месеца торовите заводи не работят, в Сърбия и на други места също има проблеми. Според него 50% от капацитета на Европа е спрян заради затворените заводи.

„Въпреки това, който иска да купува, има тор. Наскоро получихме запитване за покупка на 700 т. амониев нитрат като ни бе предложена цена от 1000 евро за тон FOB, което е с над 20% от настоящите цени. И причината е, че в този момент спряха да работят още 5 торови завода. Колкото и сега фермерите в България да се оплакват от високите цени, техните колеги в Европа нямат тор, макар да са готови да платят скъпо”, допълни Ромбаут.

Филип Ромбаут: Това означава, че ако Европа произвежда 150 млн. тона пшеница, добивите ще спаднат и няма да може да запази ролята си на нетен износител само заради фактора тор. Войната се решава на много по-мащабно ниво и там храната е най-важната. 

Неговото предложение по време на среща на бизнеса с правителството е България да разменя с Египет пшеница за амоняк, като ролята на държавата да бъде само улесняваща двустранния контакт чрез споразумение или нещо подобно на държавно ниво.

„Идеята ни не е само на думи, работим за това и в момента обсъждаме на местно ниво кой и как ще се включи. Нормално е подобни доставки да се решават чрез търгове, но ако искаме регулярни доставки в нашия пример на амоняк, то ще трябва регулярно да изнасяме и пшеница, а ние няма как да доставим 800 хил. т зърно наведнъж, в каквито размери са техните търгове. В това, което предлагам, целта не е да се повишат печалбите в отделни сектори, а да са гарантират двустранно нужните суровини. Но при всяко положение всичко трябва да се плаща по пазарни цени", обясни предложението си Ромбаут.

Преди няколко години "Агрополихм" замени в производството си газа с амоняк, за да не бъде зависим от договора на България за газ с "Газпром".

„Ние сме добре, но аз искам всички да са добре. Просто имахме стратегия, която се доказа правилна сега, но нейното прилагане не става за месец или два, а изисква години мислене и правилни инвестиции. Ние взехме това решение заради всичките неясноти, така меко да се изразя, във връзка с договорите за доставка на газ в България. Нямаше как нашата инвестиция в България да зависи от това, а този интерконектор с Гърция трябваше да е готов преди 4 години.

Тогава решихме, че няма да вложим 60 млн. евро в обновяване на завод на газ, защото сметнахме, че това ще са пари, хвърлени на вятъра. И сега сме на амоняк. Естествено, ще има моменти, когато цената на газа ще пада по-бързо, поне така мислехме, от тази на амоняка, но тези моменти са много по-малко. Имаме повече гъвкавост. В единия случай имаш един доставчик на газ, а в другия - 10 на амоняк”, коментира собственикът на завода.

По думите му най-голямата заплаха за производството на торовия завод е, ако бъдат затворени пристанища: "Ние ще се наложи също да спрем, ако не можем да си доставим амоняк. Откакто започна войната поскъпнаха застраховките на товарите, а много кораби се отказаха да идват тук. За нас най-големият проблем е ако спрат да се движат корабите."

Той отново успокои, че торове у нас има: „Ние конкретно спряхме износа на поне 25 хил. тона, мисля, че в "Неохим" също се произвежда. Проблемът на фермерите тук обаче не са количествата, а финансирането” Филип Ромбаут изтъкна и че при оранжерийното производство на зеленчуци проблемът е малко по-различен, като той самият мисли, че поскъпването на торовете при тях и при животновъдите още не се е отразило на крайните цени.