Времето тази пролет не беше благоприятно за пчеларството, а в някои региони имаше стотици отровени пчелни семейства. В същото време изкупните цени на пчелния мед силно разочароват стопаните. 

Компенсират пчелари с 600 хил. лева

На много места се предлага изкупуване на пчелен мед по 3,80 лв./кг, макар че опитните пчелари отказват да продават под 5,00 лв./кг на едро.

За проблемите, с които пчеларите се сблъскаха, Агри.БГ разговаря с Илия Цонев, член на Националната научна асоциация по пчеларство.

- Г-н Цонев, някои сдружения отново поставиха въпроса с новата Обща селскостопанска политика (ОСП) да се въведат субсидии за подкрепа на пчеларстовото, както за други животновъдни браншове. Вашият коментар?

- От пет години настояваме в ЕС да се въведе заплащане за екосистемната услуга опрашване от пчелите. Това не са субсидии, а целенасочено плащане за реално свършена работа.

ЕС признава 14 млрд. евро икономически принос на пчелите от опрашителна дейност. Нашето предложение е да се плащат по 60 евро на регистрирано пчелно семейство за тази екосистемна услуга. За целия ЕС това прави около 1 млрд. евро или 7% от тези 14 млрд. евро.

За съжаление няма такава нагласа. Поне има идея в новата ОСП да се даде субсидия за пчеларството, както за другите видове животновъдство. Това ще е малка глътка въздух и все пак ще е от полза.

- Изкупните цени на меда са много ниски. Може ли да се направи нещо по този въпрос?

- Ние, пчеларите, продължаваме да се оглеждаме в цената на меда. А тя се диктува от международни пазари. Има предложения от някои колеги да се въведе минимална изкупна цена. Това не е пазарен механизъм. Няма как да се регламентират минимални изкупни цени.

Цената ще продължава да бъде неблагоприятна за пчеларите и истинските доходи на пчеларите трябва да идват по съвсем друга линия – от това, че пчелите са основните опрашители в природата. Приносът на пчелите към природата и към икономиката са над 20 пъти по-големи от стойността на пчелните продукти. 

Стойността, която предлагаме – 60 евро на пчелно семейство, това са пари, колкото от мед се изкарват при сегашните цени - 4,50 лв. на едро. Тези пари трябва да дойдат по европейски път и те са реално заработени.

- За съжаление отпускането на такава подкрепа не зависи от пчеларите, а от преговорите на най-високо равнище в ЕС. Има ли нещо, с което стопаните могат сами да си помогнат?

- Друг начин за повишаване на изкупните цени на меда е да се прилагат така наречените добри производствени и хигиенни практики.

Когато пчеларите са регистрирани и одобрени като прилагащи такива практики, могат от собствено име да продават меда си във всички търговски обекти в целия ЕС. Не е нужно да минавам през търговец. Мога да си напълня колата с мед и да го закарам в Чехия, в Гърция.

Това е начинът. Казват, че някои продавали меда си по 10 евро, по 15 евро, по 20 евро/кг. Това може да стане само със собствена марка на регистриран производител, изпълняващ добри хигиенни практики в пчеларството. Иначе - да, изкупните цени са ниски, така е. 

- Големите пчеларски протести през последните месеци постигнаха ли реални резултати?

- Понякога усилията са прилагат не там, където трябва. Да, добре е, че от министерството са решили да отпуснат пари по de minimis за изтровените пчели - по 118 лв. на отровено пчелно семейство.

Но de minimis не е методът, не е правилният подход за подпомагане на пчеларството. Това е помощ за аварийни случаи. Организираните пчелари продължават да искат ежегодно да се дават пари по de minimis. Това са резервни пари за извънредни обстоятелства, но не е това пътят.

Да, сега отровиха много семейства. Трябва да се плати на хората. Но и самата нормативна уредба е калпава. Тя не защитава пчеларите от отравяния на пчелни семейства. 

- Създаде се Консултативен съвет по пчеларство. Ефективен ли е?

- От досегашните заседания, като виждам предложенията, много малко от тях са рационални. А доброто управление е резултат от добрите идеи, за да може наистина да се решават проблемите.

Първо се събраха за промяна в Наредба 13 срещу отравянията на пчелни семейства. Там от девет предложения само три-четири бяха разумни. Текстовете в нормативите трябва да вършат работа, да решават проблеми. Затова не храня особени надежди, че Консултативният съвет ще бъде достатъчно ползотворен.

- Какво трябва да се направи срещу отравянията на пчели?

- Законът за пчеларството се нуждае от много сериозни промени. Също и Наредба 13 срещу отравянията на пчели. Например във Франция е въведено само нощно пръскане. А тук се пръска безразборно.

В ЕС има принцип, че санкциите трябва да са разубеждаващи. У нас те не са разубеждаващи. Бил съм свидетел. Преди години директор на дирекция „Земеделие“ ми разказа: отива при него фермер и иска предварително да си плати глобата и да ходи да пръска.

Глобата е 8 000 лв. Това за един едър земеделски производител са джобни пари. Него тази сума не го притеснява. Плаща и отива да пръска, защото финансовите му интереси диктуват това.

- Какво е решението?
- Неправилно е дефинирано времето за пръскане. Пише: до 10 часа сутринта. Сега цъфнаха липите. Сутринта в 6 часа вече гъмжи от пчели. До 10 часа те ще са изтровени. Пчелите не се съобразяват с чиновническото работно време.

Лятото, когато има паша, пчелите излизат да работят. Във Франция, доколкото знам, се е въвело нощно пръскане. Машините са оборудвани с уреди за нощно виждане. Това наистина е грижа за опазване на пчелите. У нас никой не говори за това. 

Освен това: никакъв контрол няма. Виждам по обед, следобед машина за пръскане заедно с цистерна отзад, отиват да пръскат. Не се спазват часовете. 

В наредбите има пропуски. Например, когато се разпръскват торове, това може да става по всяко време – те не са опасни за пчелите. И понеже няма контрол, земеделският производител пише, че отива да разпръсква торове, а всъщност отива да пръска с пестициди.

Или в торовете слага и пестициди. Липсва контрол, няма и дисциплина. Самите фермери трябва да бъдат обучени, че пчелите са страшно важни опрашители. Само с жито не може да се живее. 

Никой не помисля, че заради тия пусти европейски субсидии фермерите разораха ливади, мочурливи, изоставени места, всякакви местообитания на насекомите, а те са опрашителите в природата.

- Как може да се реши проблемът с високите цени на лабораторните изследвания за отравяне?

- Цените на изпитването са много високи. Един пчелар с 30-40 кошера не може да отдели 400 лева за изследване на пчели и още толкова за растенията. Това са непосилни разходи. Отровени са му пчелите, но няма пари да си плати пробите, ядосва се, псува, но какво от това?

Имаме предложение. То е част от проекта за Стратегия за опазване на основните опрашители в природата – пчели. На тази Стратегия вече пет години никой не й обръща внимание.

Предложението е следното. Всички фермери, които работят земеделие и овощни градини включително, да правят вноска за опазване на пчелите, като по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Парите да се събират във фонд.

Когато на човек са му отровили пчелите, идва комисия, установява, че са отровени и определя стойността им – за пчелното семейство плюс загубите за две години. Защото едно ново семейство първата година няма да ми даде мед, ще е слабо. И чак на втората година ще даде мед.

Затова за тази година и за следващата пчеларят трябва да получи обезщетение – за пропусната продукция средно 20 кг мед на семейство и за самото семейство – това да бъде изплатено. 

Има специална комисия по Закона за пчеларството. Когато тя установи отравяне, трябва да определи стойността колко пари се полагат на пчеларя. И от тоя фонд в рамките на половин-един месец пчеларят да си получи парите по банков път, без да ходи да се разправя с фермери.

Обаче, когато контролните органи установят кой е третирал, той трябва да възстанови във фонда цялата сума. Пчеларят не контактува с този човек. Така няма да има заплахи срещу пчеларите.

Когато се установи човекът, който е отговорен за отравянето, той трябва да възстанови разходите и за изпитване на пчелите и на растителността. Иначе те пак да се поемат от фонда.