През последните месеци Националната асоциация на зърнопроизводителите работи активно по темата за законодателните промени в земеделските закони. За предлаганите изменения говори председателят на организацията Илия Проданов по време на земеделския форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“, който се провежда с медийната подкрепа на Агри.БГ. 

Четете още: Реколтата от азотофиксиращите култури може да се продава

 

Според него има известно неосъзнаване от страната на земеделските производители, колко много вреди лошото законодателство. „Обикаляйки сдруженията ни в страната през последните няколко седмици, си създадох сметка, колко стремглаво вървим надолу като пазарна обстановка и ситуация в сектор зърнопроизводство. И ако наистина не направим нещо, което да промени основите на законодателството и обстановката, в която работят стопаните, няма да можем да оцелеем в кризата, която в момента преживяваме“, каза той през участниците във форума.

Според него кризата е много сериозна и ще се усети от всички в рамките на следващата година, а много от фермерите не си дават сметка, че оцеляването на стопанствата ще е първото и най-важно нещо, което ще се цели, а не печалба и инвестиции.
 
Всички, които се занимават със зърнопроизводство, знаят колко много проблеми има в Закон на собствеността и ползването на земеделските земи. 

Едната бариера в този нормативен акт е при споразуменията за ползване на земеделски земи - член 37 в. Според Проданов в момента законът е написан така, че позволява практики, които не ни разрешават зърнопроизводителите да работят спокойно и да залагат следващата стопанска година без опасенията, че нещо може да се обърка преди или след сеитба. 

Затова за него промените в член 37 в са основополагаща част от промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. 

Другото много важно нещо са търговете за Държавния поземлен фонд. „Самият процес на отдаване на държавни земи в момента също благоприятства процеса на високи ренти, на активно участие от хора, които не са местни земеделци и имат съвсем други интереси и цели. А Държавния поземлен фонд на първо място е средство за правене на политика от страна на държавата и то трябва да се остане такъв“, каза още Проданов, но уточни, че необходимите промени са доста сложни.