Грижи за пчелите през юни

В цялата страна през юни започва пашата от ливадите, плевелната растителност, липите, а във високите райони - и от акацията. Пчелните семейства трябва да бъдат разсредоточени така, че да обхванат напълно наличната медоносна растителност в отделните райони.

Пчелите са в най-активно състояние както за събирането на храна, така и за размножаване (рояване). Това налага пчеларят правилно да използва тази активност на пчелите за получаване на възможно най-добри резултати, без това да се отрази неблагоприятно на самите семейства.

Една от задачите е да се използва наличната в района паша, както пашата в по-далечни райони чрез подвижното пчеларство. Съществено условие за успеха на подвижното пчеларство са изборът на района, в който да се изкарат кошерите, и самото им изкарване. Подобряването на района трябва да става по няколко показателя (при положение че не е карантиниран), а именно:

Състоянието на растителността в него. Растенията, даващи нектар, да са добре развити, с много листна маса и дебели стъбла, да не са повредени от неприятели, животни или засегнати от болести и да са добре огрявани от слънцето. Дървесните видове да имат широки корони и много цветни пъпки и да са разположени на южни и северни склонове. Това удължава цъфтежния им период.
Почвата да е богата с хранителни вещества и добре да задържа влагата. По възможност да се избягват бедните, плитки и чакълести почви. При полските културни растения да се подбират поливни площи без плевели.
Нивото на подпочвената вода да е високо. За полските райони за него може да се съди по нивото на водата в кладенците, намиращи се в този район.
В близост да има голям воден басейн, овлажняващ атмосферния въздух през горещите летни дни и осигуряващ падането на роса през нощите.

Наред с района трябва да се избере и пунктът, в който да се поставят самите кошери (временният пчелин). 3а предпочитане е място с добро изложение, защитено от ветровете, сухо и отцедливо, достъпно за товарните превозни средства, за да не се пренасят кошерите на ръце на голямо разстояние, да не минават през него хора и животни и същевременно да е достатъчно по площ за добро разполагане на кошерите. Основно трябва да се провери развитието на медоносната растителност, за да се определи точно кога трябва да се докарат кошерите. Ако в района на постоянния пчелин има по-добра поддържаща паша, отколкото в новия, изкарването на пашата трябва да се извърши непосредствено преди зацъфтяването на основните медоносни растения. Обратно, ако в новия район има добра поддържаща паша, кошерите може да се настанят в него много преди зацъфтяването им, особено ако това са липи, както и в съседство със сечища, малини и друга горска паша.

Преди да се изкарат, кошерите трябва да бъдат подготвени. Подготовката им се състои в следното:

Укрепване на питите в плодника, магазините и корпусите. Това става най-добре, като се попълнят изцяло с пити, рамките на които имат разделители (по-добри са хофмановите от рутовите). Когато рамките са без разделители, питите трябва да се укрепват с поставени между ушите на рамките дървени трупчета, опрени на релсите.
Скрепване на частите на кошера една към друга. Това се постига най-добре с опасението им с метални въженца, стягани със скоба или с манивела. При липса на такива въженца може да се използва и горен тел.
Осигуряване на добра вентилация чрез поставяне на вентилационните мрежи, с каквито са комплектувани многокорпусните и по-старите модели на дадан-блатовите кошери - на покривната възглавница има две мрежи странично от централното отделение с хранилката. При попълнени гнезда и магазини (корпуси) отварянето на дънния вентилационен отвор също осигурява вентилацията по време на транспортирането на кошерите през нощта.
Затваряне на кошерите непосредствено преди товаренето след спиране летежа на пчелите. Това става лесно и бързо, ако на кошерите са мишепредпазителите. Подвижните пластинки се обръщат със сводовете нагоре и с тях се затваря целият вход. При липса на мишепредпазители входовете се затварят с намокрени вестници или дребностъблена трева, като се притискат с прилетната дъска. Самата прилетна дъска се захваща за стената на кошера плътно с райберите или се заковава с гвоздеи, ако райбери липсват.

В камиона кошерите се подреждат с входовете към страничните капаци. Питите трябва да са напряко на посоката на движението. Ако извозването става с прикачно ремарке и колесен трактор, кошерите трябва да се подреждат с входовете по посока на движението, понеже тук спирането, потеглянето, смяната на скоростите са свързани с резки дърпания напред или удряне на теглича в рамката на трактора и при такова подреждане се избягва удрянето на питите една в друга (при камиона колебанията встрани са по-големи и посоченото подреждане по-добре предпазва питите от удари помежду им).

Най-добре е кошерите да се прекарват нощем, да се разтоварят, подредят и тогава да се отворят. До сутринта пчелите са се успокоили, облитането им става постепенно и те не се разлитат по съседните кошери. При отваряне в светло излитат много пчели изведнъж, не могат да се ориентират и масово налитат в чужди кошери.

През юни пчеларят трябва да отгледа необходимия му брой пчелни майки за смяна на старите и негодни в пчелина и ако не е успял през май - за образуване на новите семейства (рояците) и за запасни майки. Всеки пчелар може да си отгледа качествени пчелни майки в пчелина. Май и юни са най-подходящи за това. При производството на майки пчеларят трябва да спази няколко условия независимо кой от посочените методи ще използва в пчелина си:

Да подбере най-продуктивното семейство за отглеждане на майките.
Да го развие до много силно семейство (ако се налага, дава пило от други кошери).
Производството на майките да стане през първата половина на сезона, докато става естественото рояване в района.

Пчелни майки може да се получат по няколко начина, но за пчеларите по-достъпни са начините без пренасяне на личинките, а именно: от самосмяна, от роеви маточници, от осиротено семейство отглеждач.

При получаването на майки чрез самосмяна се постъпва така: Семейството с физиологически изтощена майка, навлязла вече в третата стопанска година, се подпомага отрано да се развие добре. При нужда може да му се дадат пити със запечатано пило от други семейства, за да стане силно, с много млади пчели. С малки ножички се прерязва широката част на двата чифта криле на майката. Такава майка за около месец развива висока яйценосна дейност. Пчелите, усещайки нейното изтощаване и осакатяване, изграждат основи на маточници, в един или няколко от които тя снася яйца. Обикновено се захранват от 1 до 3 маточника (в редки случаи до 5, но на два етапа). Когато маточниците се запечатят, пчеларят отбелязва това в бележника си и определя кога ще бъдат зрели, за да ги отреже от питата и да ги придаде в оплодни отделения, отводки или семейства за използване. Целесъобразно е маточниците да се изваждат на шестия ден от запечатването им. Тогава са минали 14 денонощия от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало, майката вече напълно оформена в маточника и хитинената й обвивка е започнала да потъмнява. Маточникът се отрязва с част от питата, за да може да се закрепи добре при придаването му. През парчето пита се промушва тънка заострена клечица (като трън), с която се забива в направено чрез смачкване на килийките на питата легло до пилото в питата.

Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на маточници, личинките се изхранват отново и маточниците се запечатват, отрязват се и се придават. Използва се и третата партида маточници, след което един маточник се оставя за излюпване на млада майка за сменяване на старата. Старата скоро загива от изтощаване.

Предизвикването на самосмяната дава най-добри резултати, когато започне през втората половина на април - по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно време да се използват няколко партиди маточници и самосмяната по-рядко прераства в роево състояние, каквото се случва, ако отрязването на крилете стане през втората половина на май или юни.

При този начин пчеларят може да получи сравнително малко майки от едно семейство средно не повече от 5, затова, ако са му нужни повече, трябва да използва няколко семейства със стари майки (вече бе посочено, че при физиологически неизтощените майки рязането на крилете не води до захранване на маточници - пчелите не ги сменят).

При получаването на майки чрез изкуствено предизвикване на роево състояние в избраното семейство се постъпва по следния начин:

Набелязаното високопродуктивно семейство се активизира към развитие от ранна пролет, а при нужда се подсилва последователно и с няколко пити запечатено пило от другите семейства. В желаното време, което трябва да съвпада с естественото рояване за района, това семейство трябва да се доведе до биологичното състояние, предизвикващо изпадането на семействата в роево състояние.

Когато майката снесе яйца в маточниците, пче ларят трябва да пререже крилете й. Това предотвратява излитането на първия рояк с нея - често при запечатването на първата серия маточници роякът излита с майката.

Пчеларят в никакъв случай не трябва да чака получаването на роеви маточници от случайно изпаднали в роево състояние семейства. Самият пчелар трябва да го предизвика в подбраното най-добро семейство в пчелина си.

Тъй като при изпадането в роево състояние майката снася яйца в много маточници, и то на серии (в продължение на седмица и дори десет дни) пчеларят трябва да използва първите две серии маточници. От тях излизат отлично отхранени майки с голяма възможност за висока яйценосна дейност Пои излюпването на майките на дъното на маточника винаги има останала неизконсумирана храна колкото царевично зърно. В следващите серии и особено в последната личинките се хранят по-слабо и от тях се получават по-посредствени майки - в маточника при излюпването им не остава от храната на личинката.

Изрязването и придаването на маточниците стават както при самосмяната - с част от питата на която са заложени и изградени. Не трябва да се оставят маточници за излюпване в самото семейство защото от него излита рояк с млади майки, въпреки че старата си е в кошера (по-чести са случаите когато първият рояк излиза със старата майка, но той се хваща за кошера или около него, тъй като майката е с отрязани криле и не може да лети) Понякога, когато са се излюпили млади майки, роякът излиза със старата и с млади майки и по-голямата част от пчелите се присъединяват към младите които се хващат за клонка, а старата - за кошера или стъбло на трева около него.

В районите, където се използва акациевата паша, предизвикването на роево състояние в подбраното семейство се постига, ако се приложи следната технология: До настъпването на пашата семейството е развито до силно (вкл. и с пило от другите семейства). За акациевата паша му се поставя един магазин и като го напълни, магазинът се премества на друг кошер или се центрофугира, без да се върне. Към края на акациевата паша семейството вече е в роево състояние, след като е събрало магазин стоков мед.

Получаването на майки при осиротяване на подбраното семейство е най-предпочитано от любителите пчелари, но ако не се спазят някои изисквания, се получават и най-некачествени майки. И тук трябва да се спазят посочените общи изисквания - да се подбере най-продуктивно, добре развито (силно) семейство и да се извърши по време, съвпадащо с рояването в района. Отнема се майката на семейството и с нея се прави отводка на една пита с мед и малко запечатено пило. Осиротеният кошер се подхранва със сироп (по-добре е да му се дават пити с разпечатен мед) - по една хранилка (600-700 г) в продължение на 6-7 дни, докато запечати всички захранени маточници.

Четири пълни денонощия след осиротяването трябва да се унищожат всички запечатени маточници, а да се оставят само откритите (незапечатените). Тези открити маточници се използват след запечатването и узряването им. Това унищожаване се извършва, за да се премахнат маточниците, които са изградени на по-възрастни личинки, хранени повече от едно денонощие за пчели работнички и захранени след осиротяването за майки. От такива маточници се получават некачествени (свищеви) майки, докато от по-късно захранените личинки (на еднодневна възраст и веднага след излюпването им от яйцата) независимо от това, че са били в работнически килийки, се получават добри майки, понеже пчелите ги захранват обилно с млечице. Изрязването на маточниците за използване и тук става както при самосмяната и рояците - с част от питата.

За образуване на рояци и получаване на запасни майки е желателно майките да се отглеждат през май, а за смяна на старите и негодни майки - през юни, за да бъдат в състояние през втората половина на юли и август да снасят активно в семействата и да се получат повече млади пчели за зазимяването.

Използването на маточниците е важна задача на пчеларя. Независимо от. това, как са получени, те може да се използват по следните начини:

Придаване на маточниците в оплодни отделения (нуклеуси), където да се излюпят майките, да узреят полово, да се оплодят и пронесат, след което да се използват за придаване.
Създаване на рояци и отводки за запасни майки направо с маточниците.
Придаване на маточниците в семействата, чиито майки са за смяна.

Всеки един от горните начини трябва да се подготви добре, за да се приеме маточникът от пчелите и да се излюпи майката.

При използването на оплодни отделения отделенията се заселват с пити и млади пчели след обяд при затворени входове и се поставят на прохладно сенчесто място до залез слънце. Привечер се разнасят на определените места, отварят се входовете и след като пчелите се поуспокоят, се придава по един зрял маточник, като се прикрепва на една от питите с пило (до пилото или над него). Ако маточникът се заселва на пити без пило, той се прикрепва на средната пита и пчелите се изтърсват направо в отделението. Те приемат маточника веднага.

Рояците и отводките се създават по различни начини. За сборните се подбират по две пити от два-три кошера, като една е със запечатено пило, а другата - с мед и прашец. Питите се вземат заедно с пчелите на тях (внимава се да не попадне на тях и майката). Пчелите от всяка пита се изтърсват в новия кошер, питите се подреждат до една от стените му и се ограничават с преградна дъска. Допълнително се изтърсват пчелите от 2-3 пити с открито пило, без питите да се поставят в рояка (връщат се в семействата, откъдето са взети). Като минат 3-4 часа, на една от питите с пило се прикрепва маточникът. Изтръсканите пчели уеднаквяват миризмата си с другите пчели (чрез аромата на насоновата жлеза) и не се бият, скоро почувствуват осиротяването и приемат маточника (не залагат свой).

През юни, а и през другите месеци използването на ливадната, плевелната и горската паша (сечищата) от пчелите трябва да става съобразно с тяхната сила, за което пчеларят е нужно да е ориентиран и своевременно подготвен. Поначало тези паши са по-продължителни, но значително по-слаби от акациевата и доброто им използване за получаване на стоков мед зависи много от обема на гнездата на пчелните семейства. Когато площите за снасяне на майката са големи (дадан- блатовият кошер е с корпус, а многокорпусният е с 3-4 корпуса), майката развива много активна яйценосна дейност. Донасяният нектар е малко, има по-малко водно съдържание (по-концентриран е) и с него пчелите не могат да я ограничат, както е при акациевата паша. Това довежда до отглеждането на много пило. Докато излюпените от него пчели станат летящи, пашата преминава и те се явяват само консуматори на готовия мед, без да има откъде да пренасят нов нектар. Обратно, когато на майката се предостави малък обем за снасяне (плодник или един корпус), стоковият мед се увеличава. Затова при постоянните пчелини, които използват за главна паша ливадната, плевелната и горската растителност, майките трябва да се ограничават с ханеманова решетка само в плодника (дори на 10 пити с 2 преградни дъски) при дадан-блатовите кошери или в долния корпус при многокорпусните. Когато обаче пчелинът от ливадна паша ще се превозва на слънчогледова, ограничението през тези паши (от ливади, плевели, липи, сечища) трябва да бъде по-слабо, за да се отгледат повече пчели за слънчогледовата паша.

През този месец на всички семейства трябва да се дават пити за изграждане и редовно да се изрязват и стопяват далаците от строителните рамки.

Особено внимание трябва да се отдели за опазването на питите от молци. Най-добре е, ако питите се поставят в семействата. Пчелите ги охраняват много добре (стига да не са извън покритието им от пчели). При наличие на сухо и хладно помещение, в което температурата не се повишава над 10°С, питите може да се съхраняват без опушване - молците могат да се развиват при температура над 10°С. Във всички останали случаи питите, намиращи се извън пчелните семейства, трябва да бъдат опушвани срещу молци периодично, през две седмици (най-малко 2-3 пъти през сезона). Опушването става със сяра в помещението (хранилището), в шкафовете или корпусите и магазините, в които се съхраняват, като се спазват противопожарните изисквания и изискванията за безопасност на опушващия. За да се унищожат ларвите на молците, трябва да се изгаря напълно по около 100 г сяра на 1 м3 от помещението с пити. Ореховите листа, лавандуловите и ментовите растения или цвят от тях, както и нафталинът само отблъскват с миризмата си молцовата пеперуда да не снесе по питите яйца, но снесените вече не се влияят от тях и ако не се унищожат ларвите чрез опушване, те унищожават питите. Само ако през зимата температурата в помещението, където се съхраняват питите, е спадала за няколко дни под - 10, - 12°С, зародишите в яйцата на молеца загиват и при опазване от ново снасяне на пеперудите питите може да се съхраняват без поражение от молци през летните топли месеци (което е трудно осъществимо).

През юни се центрофугира медът от магазините и корпусите. Желателно е той да бъде запечатен поне до половината в питите, за да е намалено водното му съдържание и избягната опасността от ферментиране при съхранението му. При изваждането на питите за центрофугиране трябва да се провери има ли в плодника, достатъчно мед за нормалното изхранване и развитие на семейството до следващата паша - слънчогледовата или друга паша. Правилно е пчеларят да остави по няколко пити с мед нецентрофугирани, особено от многокорпусните кошери, които да използва при зазимяването. Този мед не е захаросан в питите и за слънчогледовите райони е много полезен.

През този месец трябва да се следи за прояви на заболяване по пилото както от европейски гнилец (особено след отравяния на пчелите), така и от американски. При всеки преглед на пчелите независимо по какъв повод се извършва пчеларят трябва да оглежда и състоянието на пилото.

Особени грижи трябва да се полагат за опазването на пчелите от провежданите през юни растителнозащитни мероприятия, вкл. и третирането на житните посеви със самолети. Затварянето на пчелните семейства през този месец трябва да става задължително след осигуряването им с вода и добра вентилация.

Трябва да се прави редовна проверка за наличието на майките и пронасянето им в оплодните отделения (нуклеусите), на рояците, отводките и семействата, където са дадени маточници. Съобразно с възможностите се вземат мерки за оправяне на неблагополучията и за развитието на редовните семейства.

Към края на юни пчелните семейства трябва да се подготвят за изкарване на слънчогледовите масиви за опрашване и медосбор.

Вижте още: