Продължаваме темата за и против пасторализма в националните паркове с гледната точка на животновъди, които я прилагат в момента. Те ни изпратиха снимков материал от Национален парк „Пирин“, с който искат да онагледят ситуацията в момента.

Вижте още: Кои са топ 10 бенефициентите по мярката за пасторализъм?

Един от доводите на еколозите за спиране на мярката е преизпасването заради многото животни, качени в планината. 

„От снимките става ясно, че тревостоят е достатъчен и променен към по-добър. Появяват се допълнителни тревни съобщества, които обогатяват природата. Под сухата трева има зелена, която остава за дивите животни. Клековете и Сибирската хвойна са огромни растения и са нужни от две до четири години едно такова растение да бъде унищожено. Има снимки, на които се вижда, че то е изядено до средата и вече е изсъхнало“, обяснява техният автор.

От снимките може да се добие представа и в какви условия живеят пастирите, които обикновено са двама, за да могат да опазят животните.

„В края на август един пастир е облечен с два суитчъра и едно яке, защото горе е студено. Ако завали вечер, на сутринта го обръща на сняг. Все пак става дума за 2000 м надморска височина. Градусите стигат вече и до нулата, условията за живот са трудни“, казват животновъди.

Освен че в планината не доят, те търпят загуби и заради нападенията на хищници, затова и мярката е компенсаторна.

„Ако липсва подпомагане, никой не би допуснал да има проблем с хищниците. Имаме си методи, с които да се справим с тях. Сега хищниците са повече отпреди, защото има селскостопански животни, които стават тяхна лесна плячка за храна. Колкото и да пазим стадото, все има жертви“, споделят пострадали стопани.

Освен това се случва туристи да оставят незагасени огнища, които пастирите заравят, за да не се стигне до пожар и да бъдат набедени те.

Според бенефициенти по мярката нарочно се допускат предпоставки за нарушения, като качването на повече бройки животни от допустимото. За липсата на по-строг контрол допринася и недостатъчната заплата на рейнджърите, които охраняват парковете, отговарят за спазването на правилата и съблюдават присъствието на фермерите. 

„Тези рейнджъри работят за без пари. Трябва да им увеличат заплатите по време на летния сезон, когато е пашата и имат повече работа. Аз лично съм говорил с представители на Зелените и с бивш зам.-министър на земеделието и съм предлагал решение, но те не искат да чуят“, смята животновъдът Иван Чалъков.

Според него правилата на мярката кара фермерите да се съобразяват с тях и да не вредят на флората и фауната. В доклад на Министерството на околната среда от 2006 г. се споменава нуждата от пашуване на домашни животни в парковете, което води и до създаване на мярката.

„Нека еколозите да не злоупотребяват с цифрите. Само в двата паркови района Каменица и Трите реки преди 2000 г. е имало 120 000 овце и 300-400 говеда. Тези 120 000 овце са били от общините Петрич, Сандански, Кресна и са ги качвали да пашуват в Пирин. Това се равнява на 15 000 говеда като животинска единица. Бройките, които цитират неправителствените организации, са от кандидатстването през 2008 г., когато животните бяха драстично по-малко. Те постепенно започнаха да се увеличават като цяло, а не само тези, които пашуват в планината“, казва Чалъков.