Използването на дроновете в земеделието, чиято регулация е предвидена в законопроект за изменение на Закона за защита на растенията събра в сряда в Парламента привърженици и противници на идеята да бъде регулирано включването на нови начини за защита на растенията и торене в селското стопанство. 

Питаме ви: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

Още в началото на заседанието на Комисията по земеделие депутатите разделиха двата законопроекта за изменение на Закона за защита на растенията, които бяха внесени от Министерския съвет и от Десислава Танева и група народни представители. Предложението бе направено от Ализан Яхова с основния мотив да не се забавя законодателната инициатива на правителството, която е свързана с коригиране на несъответствия от страна на България с европейското законодателство. Става дума за необходимостта от актуализиране на действаща нормативна уредба в областта на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати в съответствие с новоприетото европейско законодателство.

„Основната ни цел като вносители е въвеждането на правна рамка и възможността за използване на безпилотни въздухоплавателни средства, т.нар. дронове като специализирана техника и оборудване за прилагане на продукти от растителна защита“, обяви един от вносителите на втория законопроект - Мария Белоева. Според нея това е една от стъпките за насърчаване на прецизното земеделие и използването на дронове в селското стопанство води до по-прецизна употреба на препаратите за растителна защита. 
Като предимство бе посочена и възможността за пръскане и през нощта. 

Въпреки становището на аграрното министерство, че не е необходима нотификация на разглежданото законодателство, според юристите на Парламента обаче ще е наложително съобразяване с европейските институции. „Оказва се, че в момента се опитваме да създадем регулация за въздушно пръскане с дрон“, коментира експертът на НС, който смята, че законопроектът трябва да бъде нотифициран. Според него ще се опитаме да въведем регулация, каквато не съществува на територията на Европейския съюз. 

„По темата можем да говорим дълго и обстоятелствено, тъй като това е моя професия“, каза депутатът Стоян Георгиев от ПП-ДБ, който декларира пред колегите си, че има конфликт на интереси в тази област. Той подкрепя приложението на дроновете в агро-химическите дейности, но трябва да има ясни и точно разписани правила, които да бъдат спазвани, така че с дейността да не се вреди на другите звена по веригата и да бъдат равнопоставени с използването на другите летателни апарати.

Дроновете не са новост за нашите земеделски производители

Предложение за създаване на работна група, която да изчисти  неяснотите по отношение на прилагането на подобно законодателство, направи Кръстьо Врачев от ПП „Възраждане“.

„Като законодатели трябва да решим дали да вървим след събитията или поне с тях“, каза Гюнай Хюсмен от ГЕРБ. Той твърди, че у нас вече се пръска ударно с микроторове с помощта на дронове и нуждата от регулация е наложителна. Според него сега е хаос в тази сфера. Дроновете се използват основно от зеленчукопроизводители и овощари, а цените на наземната техника за пръскане и дроновете са несравними. 

"В момента летенето само по себе си е изключително добре уредено в Европа и е регламентирано, може да се тори и да се пръска с биологични препарати, това което се обсъжда в ЕС е употребата на препарати за растителна защита", каза от своя страна земеделският производител Иво Куманов. 

Мнение: Пръскането с дрон е полезно само за земеделците със слети култури

„Дронът е самолет или хеликоптер, с тази разлика, че няма физически пилот, а наземното пръскане е въздушно пръскане“, категоричен е Сребрин Илиев, зам.-председател на Националния пчеларски съюз. Според него с дрон е най-вредното пръскане за овощарите и изобщо е лошо за пчелари и за други земеделски производители. Той не е против използването на летателни апарати в други категории. По регламент дронът може да лети на 120 м височина и да носи до 25 кг товар. 
Пръскането с дрон е изключително полезно единствено само за хората, които произвеждат слети култури, но не е подходящо за окопни култури, тъй като ефектът, който се отчита до някъде е 5 и 6%, но има данни от така нареченото пристъпване, стана ясно от думите му. 

„В момента се подготвя ревизия на Директивата за използването на пестицидите, като има предложение да стане Регламент, при който забраната ще стане незабавна“, каза още Сребрин Илиев, който предложи на вносителите да оттеглят предложението си. 

Подкрепа за използването на дроновете с ПРЗ беше дадено и представител на Аграрния университет, който напомни, че в момента дроновете се използват от земеделските производители независимо дали има или няма регулация, чието приемане е наложително. 

В крайна сметка Законът беше подкрепен на първо четене, тъй като общото убеждение е, че има нужда от регулация в тази сфера. 
„Документът има нужда от сериозни корекции“, според председателя Росен Костурков. Затова той препоръча да се сформира работни група, която да оформи добър текст, който не противоречи на европейските директиви.