- Доц. Димитрова, пътят през тези 110 години за Института по лозарство и винарство ( ИЛВ )е непрекъсната борба – за утвърждаване, за доказване, за оцеляване. Какво е самочувствието на днешния колектив на института?
- И днес ние сме борчески настроени, защото не е тайна, че за наука средствата не достигат. Институтът е имал и години на възход, и години на борба за оцеляване.

Най-важната ни задача днес е да отстояваме историята на ИЛВ, защото по този начин се гарантира и бъдещето на института. Институтът е претърпявал и кризи, имало е и времена на възход, но независимо от всичко ИЛВ винаги е бил център на лозарската и на винарската наука в България.


- Има ли новооткрити факти за историята на института?
- В стари публикации тогавашни колеги са определяли създадената опитна станция като “извикана от живота”, тоест от необходимостта от лозарска и винарска наука, защото в периода, в който е създадена опитната станция е имало масово загиване на лозови насаждения от филоксера.

Болестта е била пренесена от Америка и е имало масово нападение на лозовите насаждения в цяла Европа. Има данни, че през 1894 година за първи път филоксерата минава през България и унищожава лозята тук. Проблемът е бил достатъчно сериозен и накарал тогавашното правителство да се обърне към един от най-добрите специалисти – Пиер Виала от Парижкия земеделски институт. За кратък период от време през 1996 година той обикаля цялата страна. В тази връзка ни бяха предоставени наскоро от д-р Савка Добрева документи, най-ценният от които е превод на рапорта на Пиер Виала до българското правителство и до цар Фердинанд, който издава депеша “този рапорт да се чете из цяла България”. Докладът е написан на високо научно ниво и дори от позиция на днешното време той се оценява като много добър научен труд.


- Каква е заслугата на Пиер Виала за съхраняването на лозарството в България?
- Той пише, че “единственото спасение на лозарството в България е приложението на присаждане на лозата”. Оказва се, че във Франция са имали вече опит за спасяване на френското лозарство, който им е коствал много средства и време, и са предложили наготово метода на българските лозари. По този начин у нас се въвежда технологията за производство на посадъчен материал чрез присаждане на лозата, а не както дотогава – лозата е била засаждана на собствен корен (от пръчка).
Пиер Виала предлага на българското правителство точно в Плевен да бъде създадена опитна станция.


- Кои са френските нововъдения в българското лозарство отпреди 110 години?
- Изидор Боск, френски инженер-агроном, назначен за управител на опитната станция, прави анализ на почвите в цялата страна и постепенно се въвеждат лозовите подложки, на които да се присаждат местните сортове, прави се калциметрична карта на България, започват и първите изследвания на болестите по лозата. Въвеждат се технологии във винарството, защото в рапорта на Виала е записано, че дотогава „българите нямали достатъчно добра хигиена във винарството”.


Това е началото на новото лозарство в България и на технологиите за производство на лозов посадъчен материал.
След това и до ден днешен – независимо от различни обстоятелства, в института винаги се е работило в полза на лозарството и винарството на България. През 60-е и 70-е години България достига своя апогей в лозарството с близо 2 милиона декара лозови насаждения, 100 милиона годишно производство на лозов посадъчен материал, от които 40% са били за износ. Страната излиза на първо място по износ на десертно грозде най-вече на великолепните качества на сорта Болгар.  За съжаление, днес внасяме десертно грозде, вместо да го произвеждаме и да имаме позициите, които сме имали някога.


- С днешна дата – спасяемо ли е лозарството ни?
- Труден въпрос, но изход винаги има. В хронологичен аспект икономическите промени, които настъпиха с възстановяването на собствеността, с раздробяването на многогодишните култури – лозата и овошните видове, се допусна голяма грешка. Те не могат да се сравняват с едногодишните култури – едно лозово насаждение има минимум 25 години живот. С възстановяването на собствеността, според колеги, имаме втора филоксерна криза, колкото и да е силно.


Новите собственици, за съжаление, нямаха културата, а и финанси явно, да поемат лозовите насаждения, които им бяха възстановени като собственост. В резултат на това от година на година агро-техническото състояние се влошаваше. Но в същото време в последните години сме свидетели на процес на изграждане и на възраждане при новите икономически условия в лозарството – създадоха много нови лозови насаждения. Повечето от тях са от т.нар. френски тип – шата. Това е правилният подход – затваряне на процеса от отглеждането на лозята до производството на вино. Процесите се развиват по-бързо в Южна България и затова днес лозовите насаждения на юг са много повече.


Сега се инвестират средства основно във виненото гроздопроизводство и реалната успеваемост е там, където се стига до крайния продукт. В този сектор ситуацията е много по-добра в сравнение с десертното гроздопроизводство, където нещата са в много трудно за възстановяване състояние.


-Има ли решение?
-Смятам, че няма достатъчно лостове, за да върви десертното гроздопроизводство напред. Беше направена програма, имаше и виждане от МЗХ, но това като че ли не е достатъчно. Необходими се икономически лостове – в световен мащаб консумацията на десертно грозде се повишава, особено в източните страни. Докато на винения пазар определено има пренасищане – особено след излизането на страните от Новия свят – Чили, Аржентина, ЮАР, Австралия. Там има благоприятни климатични условия и тези страни станаха много сериозни конкуренти на Стара Европа. За десертното грозде е обратното – има недостиг на пазара, тоест увеличава се необходимостта от десертно грозде.


Ако се направи анализ, ще се види, че без икономически лостове от страна на държавата, не бихме могли да тръгнем напред. Още повече, че за десертното гроздопроизводство е необходим високвалифициран ръчен труд. Винените лозя могат да са високостъблени, при тях отпада необходимостта от есенно загрибване и пролетно откриване, отпадат и много от ръчните манипулация. Десертното грозде изисква финеса на квалифицирания труд, творчество дори е необходимо, за да получиш хубаво и качествено грозде. Винените сортове се преработват, а десертните ги представяш на пазара директно и трябва да привлечеш клиента с външен вид първо.


За съжаление, липсва и афинитетът от преди години за работа на полето – младите хора пък се броят на пръсти. А без да има приемници, без хора, които да бъдат обучени от истински лозари, трудно може да се върви напред.


- Предвиждате ли някакви промени?
- Имахме посещение от новия председател на Селскостопанската академия. Зарадва ме мнението му, че трябва да бъдат съхранени базите към институтите. Това на този етап ни удовлетворява. Очакваме на следващ етап като ръководител председателят да изгради свое мнение за цялостната работа на Селскостопанската академия. Смятам, че нашите ангажименти с пряката ни работа са предостатъчни, за да правим догадки за бъдещето. Но, според мен, работата ни трябва да бъде оценена по достойнство.

А Институтът по лозарство и винарство в Плевен се цени, защото ние имаме затворен цикъл на работа – научни разработки, експериментална база и производствена база с изба. Това триединство ни прави това, което сме. Ако една част бъде отделена, това би означавало разединяване на жив организъм.  За останалото – времето ще покаже какво ще се случва.
 

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!