Дали Планът за възстановяване и устойчивост на България, представен преди дни от вицепремиера Томислав Дончев и шумно отразен от медиите, ще доведе до поставените цели? 

Десислава Танева: Предлагаме 900 млн. лв. за напояването

На знаковата дата 10 ноември се проведе онлайн среща между част от представители на земеделските организации и аграрното министерство. 
Целта на събитието е била да се представят двете насоки, касаещи селското стопанство в плана, а именно дигитализацията и рехабилитацията на хидромелиорационните системи. С други думи - внедряване на нови технологии и крайно закъсняло възстановяване на напояването и достъпа до него. 

Общата сума по двете пера, предложени от министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и приети в плана, е близо 1 млрд. лв. От тях 102 млн. лв. са заделени за дигитализация, а за напоителната мярка - 846 млн. лв. Разбира се, получаването на тези пари и въобще изпълнението на плана ще се случи след няколко години. Това означава, че дотогава ситуацията с напояването най-вероятно няма да се промени и в сухи, като настоящата години, това би било голям проблем за земеделците. 

Това са предложенията 

На бранша е предоставен въпросник, който може да бъде попълнен тук. 
В него са поставени въпроси като: Считате ли, че инвестициите в дигитализация и хидромелиорации биха допринесли за ускореното и устойчиво развитие на земеделието в дългосрочен план? И Удовлетворени ли сте от ефектите, които се очаква да бъдат постигнати чрез реализирането на заложените в двата проекта инвестиции?

Обърнахме се към представители на браншови организации, поканени на срещата, за да споделят с нас мнението си. 

Мариана Милтенова, Национален съюз на градинарите в България:
"Трябваше по-рано да ни дадат информацията и преди да правим срещата, да бъдем информирани, за да бъдем по-ефективни. Очакваме материалите и референтната рамка, предложена от ЕК, защото там има определени изисквания. Не може за всичко да се кандидатства, а трябва да бъде в някаква връзка с някакви реформи, които да се проведат.  
Има неща, които са в зависимост и не може каквото ние искаме да става. След като се запознаем по-подробно с нещата, тогава ще можем да дадем и мнение". 

За поставянето на участниците в срещата пред неудобството да не са подготвени заговори и Янка Попова, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). 

“Не само ние, но и други колеги изразихме несъгласие, че материалите никога не са достъпни предварително, за да можем да се подготвим, за да можем да водим реални и ползотворни дискусии”, каза тя. 

По думите й в представените две предложения за възстановяване и устойчивост липсват мерки за животновъдите. 

“Никой от участващите на срещата от животновъдния сектор не припозна плана, като план, който да възстанови и да приложи устойчиво развитие в частта си за животновъдството. Нула. Дори изразихме мнение, че това е план за възстановяване и развитие само на растениевъдството, защото животновъдство никой, никъде не припозна. 

На нас ни се отрежда ролята само в дигитализацията, но всички знаем, че дигитализация, без механизация е невъзможна. А откъм механизация ние сме на кота нула, т.е не можем да участваме.

Хидромелиорацията е проект, който директно ще стимулира производителността на растениевъдните стопанства. Очаквахме аналогични предложения, насочени и към животновъдните",  посочи Попова.

Янка Попова: “Къде е балансът в секторите?”

От своя страна председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов заяви, че проектът е доста амбициозен. 

“По отношение на дигиталното земеделие са застъпени неща, които касаят известна част от фермери. Но това трябваше да се направи преди 10-15 години. Ако това, което се предлага, се случи, всичките ни проблеми по отношение на подаване на документи, по отношение на информация, правни основания, и всичко по отношение на административна гледна точка се събере на едно място, в единна информационна система, ние ще изпреварим голяма част от западните страни”, коментира Костадинов. 

Относно хидромелиорациите и плана за реформа в тази система той каза: “Обемът на заложеното е солиден. Въпросът е да се направи както трябва”.  

Като цяло той заяви, че вижда амбициозен план и съответно не липсват забележки, но все пак се очакват детайлните документи. 
Председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) Светла Василева изрази следното мнение пред Агри.БГ:

“Все пак този план е за възстановяване, не за подпомагане. И тези средства, които се отделят за устойчивото селско стопанство са около 1 млрд. лв. Но средствата, които ще дойдат по линия на ОСП през следващия програмен период са близо 15 млрд. лв. Та вече може да се разпишат в Стратегическия план конкретни мерки, които вече да са за подпомагане на земеделските стопанства”.
Василеав посочи, че е невъзможно страната ни да бъде встрани от Зеления преход и от дигитализацията и залагането на тази цел е важно. 

Според нея обаче предложението да се създаде единна информационна система е закъсняло, но все пак е добре да се направи, защото е изключително необходима. 
“Защото трябва все пак да започнем отнякъде, да направим някакви стъпки към устойчивост. Не съм убедена, че точно с тези две дейности ще стане устойчиво селското стопанство, но ако не направим и това, което е необходимо, особено, за рехабилитацията на системите за напояване, никога нашият държавен бюджет няма да отдели толкова средства, за да се направи този ремонт. Ако това не стане, няма как въобще да говорим за зелен елемент”, добави Василева.  

Очаква се от бранша, или поне от участниците, поканени на обсъждането, да бъдат дадени предложения до края на тази седмица. 

Дали двете мерки, които са посочени от МЗХГ и одобрени да бъдат включени в плана, ще донесат ефект на устойчивост на българското селско стопанство, остава да видим. 

До края на ноември пък всеки може да изпрати становището си по Националния план, който си има и специален интернет портал.