„Без напояване няма стане. Промените в климата и засушаването изискват да се мисли в тази посока”. Това е категоричното мнение на Кирил Боянов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра.

Десислава Танева: Предлагаме 900 млн. лв. за напояването

Точно до този извод са стигнали преди повече от десетилетия учени, инженери, земеделци и управници, за да положат основите на най-голямото напоително съоръжение на Балканите, свързващо река Дунав и Черно море. Каналът започва от село Малък Преславец в Силистренска област и носи неговото име.   

„Тръбите бяха положени до Добрич, до едно село край Добрич. Големи тръби, с диаметър 90-100 см, за да транспортират вода. Това са разстояния от порядъка на 120-140 км”, припомня още Кирил Боянов.

Той допълва, че към днешна дата напоителната система „Малък Преславец” е разрушена, оборудването и металните части са извадени, нарязани и дадени за скрап. Преди около 10 години в Силистренска област избухва скандал заради демонтирането и разрязването на съоръжението, имащо за цел да напои цяла Североизточна България. Оказва се, че институциите в Силистра са били изненадани от унищожаването на помпената станция в Малък Преславец, което уж се извършвало с разрешение „отгоре”. Какво се случва по казуса от тогава до сега, не е ясно, пояснява още Боянов.

Той обаче е убеден, че без национална напоителна система и политика, която да я прокара, няма да стане. Браншовият ръководител посочва страни като Гърция или Турция, в които се напояват площи с пшеница, слънчоглед и царевица от реките, извиращи от България.

„У нас няма национална политика, всичко е на парче. В момента напоителни съоръжения и сондажи се прокарват най-вече за овощни  и зеленчукови градини. Трябва да се мисли и за другите култури”, категоричен е Боянов. 

Икономистът е убеден, че днес е невъзможно да се изгради отново подобно по мащаб и идея съоръжение като НП "Малък Преславец". Прокарването на напоителен канал през терени с различни собственици от две области, които да дадат съгласие, би било само част от трудностите. 
Проблемът е във факта, че готова и скъпоструваща структура, огромна по мащаб за целия Балкански полуостров, е затрита и тихомълком унищожена. Дори справката в Wikipedia за водните ресурси на община Главиница, Силистренска област, където се намират останките от съоръжението, лаконично се казва: „На територията на общината съществуват 11 броя микроязовири и водоеми, които се използват за рибовъдство и напояване. В северната част на общината е построена напоителна система „Малък Преславец“, която в момента не работи, но е с голям капацитет и възможности”.