Европейският парламент одобри Закона за възстановяване на природата в Страсбург. Към него предварително имаше много критики и многобройни несъгласия, но въпреки това евродепутатите "издебнаха" момента докато Брюксел беше пламнал от фермерски протести, включително и срещу Зелената сделка. 

Четете още: Белгийската столица отново е епицентър на земеделския гняв


Въпреки че Законът за възстановяване на природата заплашваше да се провали във финалните етапи, Европейският парламент гласува в негова полза на 27 февруари. За одобрението му се изказаха 329 евродепутати; против гласуваха 275, а 24 европейски избраници се въздържаха. 

За да постигнат общите цели на Европейския съюз, държавите-членки трябва да възстановят най-малко 30% от местообитанията, обхванати от новия закон (гори, пасища и влажни зони до реки, езера и коралови легла) от лошо в добро състояние до 2030 г., като обхванатите площи се увеличат до 60% до 2040 г. и 90% до 2050 г. В съответствие с позицията на Парламента държавите от Европейския съюз трябва да дават приоритет на зоните от Натура 2000 до 2030 г.

След като бъдат в добро състояние, страните трябва да гарантират, че дадена зона няма да се влоши значително. Държавите-членки също ще трябва да приемат национални планове за възстановяване, в които подробно се описва как възнамеряват да постигнат тези цели, се казва в съобщение на Европейския парламент. 

Възстановяването на пресушени блата остава доброволно за фермерите.

В закона има много важен земеделски фактор. Според съобщението, за да се подобри биоразнообразието в селскостопанските екосистеми, страните от ЕС ще трябва да постигнат напредък по два от следните три показателя: 

  • индекс на пасищните пеперуди; 
  • дял на земеделска земя с голямо разнообразие на ландшафта; 
  • ресурси от органичен въглерод в почвата на селскостопански полета. 

Също така трябва да се вземат мерки за увеличаване на обикновените птици в земеделските площи, защото те са добри индикатори за цялостното състояние на биоразнообразието.

Тъй като възстановяването на пресушените торфища е един от най-рентабилните начини за намаляване на емисиите в селскостопанския сектор, страните от ЕС трябва да възстановят поне 30% пресушени торфени блата до 2030 г. (поне една четвърт ще бъдат повторно овлажнени), 40% до 2040 г. и 50% до 2050 г. (където поне една трета ще бъде рехидратирана). Възстановяването на пресушените блата ще остане доброволно за фермерите и частните собственици на земя, се казва още в съобщението. 

Законът предвижда аварийна спирачка, благодарение на която целите за селскостопански екосистеми могат да бъдат спрени при изключителни обстоятелства. Това ще става само, ако сериозно намалее земята, необходима за производство на храни за консумация в Европейския съюз. 

Правото на ЕС също така изисква положителни тенденции в няколко показателя в горските екосистеми и засаждането на допълнителни три милиарда дървета. Държавите-членки също така ще трябва да възстановят свободния поток на най-малко 25 000 км реки и да гарантират, че няма нетни загуби в общата национална градска зелена площ и покривката на градските дървета.

Според Комисията новият закон ще донесе значителни икономически ползи, тъй като всяко инвестирано евро ще доведе до поне 8 евро ползи. Новите цели обаче затягат обръча около европейските фермери, които трябва да изпълняват все повече изисквания, изготвени от еврочиновниците.