След официалното премахване на забраната за внос на украински стоки за засегнатите 5 държави членки на ЕС - България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария, Украйна се съгласи да въведе законови мерки, в това число и система за лицензиране на износа.

Вижте още: Протестите на производителите продължават в Долни Богров (обновява се)


Първите действия от страна на Киев бяха предприети още на 16 септември, а в понеделник (18 септември), те бяха представени и на ЕК, както и на петте засегнати държави.

За Агри.БГ земеделският министър Кирил Вътев коментира, че става дума за договореност с Украйна за въздържане на вноса, докато ние не регламентираме лицензионния си режими. 

Това на практика означава, че Украйна очаква от нас да представим определени стоки и техните количества, от които ще има контролиран внос. 

“ЕК е дала един месец за договореност с Украйна, в който да се изработят лицензионните режими. Още не е ясно за какво. За нас е най-важно да постигнем лицензионен режим за слънчоглед, нерафинирано олио и сухо мляко”, добави Вътев.

За коментар по темата потърсихме юриста и експерт по европейско законодателство Пламен Абровски.

“Румъния е прекрасен пример затова какво трябва да се направи. Те затвориха вноса от Украйна за 30 дни, докато изготвят своя лицензионен режим. Ако нашите управляващи бяха хитри, щяха да направят същото”, каза Абровски.

Оказва се, че има два начина за внос на продукти под режим в България. Едната възможност е когато този внос минава през митници. А другата е по системата AGRIM. Това става ясно от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии и сертификати при внос и износ на земеделски и преработени земеделски продукти. 

А самите правила за режима на лицензиране за вноса на земеделски продукти от трети страни са регламентирани в Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета, Делегиран Регламент (ЕС) 2016/1237 на Комисията, Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1239 на Комисията, Делегиран Регламент (ЕС) 2020/760 на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/761 на Комисията.

Какво обаче означава всичко това за земеделците? И как те могат да бъдат сигурни, че страната ни няма да бъде заляна от внос от Украйна по един или друг начин?

“Реално погледнато ситуацията е следната – външната търговия на ЕС е в компетенциите на Европейската комисия (ЕК).
Комисията е компетентният орган, който договаря отношенията между държавите-членки и трети страни. 

В тази връзка, за да можем да имаме някакви лицензионни режими с Украйна, трябва да има акт от страна на ЕС (споразумение/регламент). И на база на това законово основание, да въвеждаме подобни лицензионни режими, защото в крайна сметка всичко стига до законодателството - това, което пише с дребния шрифт. 

Ние първо трябва да имаме правно основание, за да можем да спрем едностранно вноса от Украйна, да се разберем за квоти и продукти, и да се лицензират вносители. А в ЕС такова правно основание към момента няма. 

Ако това нещо ни го разреши ЕК едностранно, тогава още утре може да го поискаме по отношение на Турция, Молдова и т.н.

Поради тази причина е необходим правен документ от Комисията. Големият въпрос е дали ще бъде една квота за целия ЕС или ще бъдат малки квоти, за всяка една държава-членка от петте, които искаха забраната. 

В случай, че е за всяка държава, България се споразумява с Украйна и ние, например, лицензираме 5 човека, които ще внасят слънчоглед от Украйна и това ще бъдат 100 хил. тона. Но какво правим когато зърното е украинско, но го внася някой от Гърция, тъй като в момента, в който влезе на територията на ЕС, то става вътрешнообщностна доставка и ние не можем да го контролираме.

Досегашната забрана беше ефективна, тъй като ЕК каза, че на база правомощията, които има, за да регулира търговските взаимоотношения с трети страни, забранява в петте държави да влиза зърно, което не е обмитено с произход Украйна. В този случай, това зърно дори да се внесе от Гърция, ще трябва да му се плати митото. 

Сега обаче нямаме документ на Комисията и не знаем как ще се случат всички тези неща.

Затова най-умното, което може да се направи, е подобно на румънците, да забраним вноса от Украйна, докато не стане ясно как ще се лицензира вносът. 

Но на България не й се разрешава законно избрано правителство и Парламент, да вземе национално решение.

Иначе досега всичко щеше да е оправено. Грубата реалност е, че ние имаме нужда от акт на Комисията (юридически акт), който да ангажира държавите-членки в рамките на Съюза, затова слагат този 30-дневен срок ”, категоричен е Пламен Абровски.

Агри.БГ отправи множество въпроси към еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски относно украинския внос в България.

Пресаташето по търговия на ЕК коментира следното за Агри.БГ:

“Комисията внимателно оцени ситуацията като взе предвид всички елементи и данни, с които разполага. Стигнахме до заключението, че превантивните мерки вече не са необходими.

Работата през платформата за координация позволява значително да се увеличи търговията през коридорите за солидарност, да се увеличи капацитетът им и да се решат конкретни проблеми. Всичко това гарантира, че износът за трети страни продължава и дори се увеличава. 

Оценяваме конструктивното участие на всички в платформата. Украйна вече се съгласи да въведе законови мерки, включително система за лицензиране на износ в рамките на 30 дни, за да избегне скокове в цената на зърното. 

На 16 септември Украйна въведе ефективни мерки за контрол на износа на четири групи стоки (пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе), за да предотврати всякакви изкривявания на пазара в съседните държави-членки. 

Украйна представи мерките, приети от 16 септември, на срещата на платформата в понеделник (18 септември) следобед и представи своя план за действие.

Запознати сме с решенията на някои държави-членки за едностранни мерки. Трябва да ги анализираме, така че на този етап не можем да коментираме. 

Нашият фокус в момента е да въведем и заработим току-що обявената нова система. Комисията и Украйна ще продължат да следят отблизо ситуацията. 

Това, което е важно сега, е всички държави да работят в дух на компромис и да се ангажират конструктивно”, коментираха от ЕК.