Добрите и лошите новини за Световното селско стопанство

Медиите са влюбени в апокалиптичните истории. Дали наистина човечеството е застрашено от гладна смърт, предвид набъбващото население? Този въпрос не е нов – за пръв път си го е задал английският икономист и социолог Томас Малтус още в началото на 19-ти век.

Оттогава насам, дискусиите по въпроса на стихват. Според Международният институт за изследвания на хранителните ресурси, краткият отговор е:

Не, храната няма да свърши. Защо?

Благодарение на скока на производителността, който многократно надвишава темповете на демографска експанзия. От 70-те години на миналия век насам, световната селскостопанска продукция се увеличава със средно 2.3% на година. Докато през 1961 г. фермерите са успявали да задоволят нуждите на 3.5 млрд. души, култивирайки 1.3 млн. хектара земя, половин век по-късно, населението се удвоява до 7 млрд. души, но реколтите се вдигат тройно. В същото време, обработваемите площи са нараснали с едва 12%.

Всъщност, човечеството произвежда достатъчно храна, и според някои анализатори, бихме разполагали дори с повече, ако ограничим загубите след прибиране на реколтите и прахосването от страна на потребителите.

И още по-окуражаващ е фактът, че най-значим ръст на производството се регистира именно в държавите с най-голямо население, като Китай и Индия. Докато през 1965 г. развиващите се страни отговаряха за 44% от общата глобална аграрна продукция, до 2010 г. този дял набъбва до 68 на сто. Заслуга за това имат подобрените технологии и селскостопански практики, а възможностите за допълнителни иновации са практически неограничени.

Значи ли това, че няма от какво да се страхуваме? Не точно.

Няколко буреносни облака засенчват лазурното небе.

Едната тревожна тенденция е плавното, но постепенно повишение на котировките на борсовите стоки по целия свят. През последното десетилетие, цените скачат драстично, особено през 2008 г., 2010 г. и 2012 г. На пръв поглед, това звучи като повторение на предупрежденията на Малтус: търсенето на храна надвишава предлагането, което води до рязко поскъпване. Наблюдаваните през последните години резки повишения обаче не са резултат от невъзможността на човечеството да произвежда достатъчно храна, за да задоволи растящите си нужди. Причината по-скоро се крие в промените на глобалните стокови пазари, задвижени от успехите на развиващите се икономики.

Според анализаторите на Международния институт за изследвания на хранителните ресурси, виновник донякъде е и петролът, тъй като поскъпването му доведе до по-оживено търсене на биогорива. Така, вместо да се насочат към трапезата на потребителите, селскостопанските реколти задоволяват нуждите на енергетиката. Това ограничава предлагането и тласка цените нагоре. В резултат, държавите трупат реколтите си, вместо да ги изнасят, допълнително усложнявайки проблема.

Ситуацията обаче не е безнадеждна.

Както националните правителства, така и международната общност могат да прекъснат или забавят този цикъл чрез редица мерки, сред които и ограничаване на производството на биогорива.

Вторият облак, засенчващ оптимистичната картина на бъдещето, е Африка. Въпреки че държавите южно от Сахара отчитат ръст на селскостопанската продукция през последното десетилетие от 2-3 до 3-4%, в дългосрочен план те имат нужда от инвестиции в развитието на сектора, инфраструктурата, и технологиите. Необходими са по-добри аграрни практики, специално създадени в съответсвие с местната екология. Регионът трябва да намери начин и да се възполва от предимствата на световните стокови пазари, за да се измъне от бедността и несигурността около изхранването си.

Въпреки че причини за опасения същестуват, от Международния институт за изследвания на хранителните ресурси са убедени, че страшните предсказания на Малтус няма да се сбъднат. Човечеството няма проблеми да произвежда достатъчно храна, за да задоволява нуждите си. То има достатъчно, а същестуват и варианти за допълнително увеличаване на ресурсите. Проблемът, който стои пред нас е не дали произвеждаме достатъчно храна, а как да я доставим на тези, които имат най-голяма нужда от нея.