Секвенирането на ДНК директно от пробите от сурово мляко, с които се тества количество мазнини, протеини и прочее, може да се използва за извличането на богата информация за здравето на животните и статута на стопанството, пише в доклад на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) относно новата технология в животновъдството.

Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis?

Тя може да се окаже ключът към по-добро здраве на животните, защото чрез нея всички организми в пробата вече могат да бъдат „разчетени”. След това тази информация може да се използва за наблюдение на здравето на стадата и за ранна намеса при наличие на заболяване при животните.

В доклада е разгледан примера на LIC - новозеландска кооперация за агротехнологии и подобряване на стадата, която има дълга история на предоставяне на водещи в света иновации за млечната индустрия. Като кооперация, собственост на земеделски производители, цялата печалба на LIC се връща на собствениците/акционерите и на земеделските производители като дивиденти или се реинвестира за нови решения, изследвания и разработки. Сред квалифицираните им услуги са тестване на стада и изкуствено развъждане.

LIC залага на ДНК секвениране на сурово мляко, като пробите могат да са от вътрешността на вимето, кожата на вимето, доилните системи и от млякото при самото доене. Обикновено LIC открива 100 - 400 различни видове микроорганизми във всяка анализирана проба от мляко. 

Целта е тази информация да се използва за разработване на „системи за ранно предупреждение“, които ще позволят на земеделските стопани и ветеринарните лекари да управляват и третират по-ефективно събития, свързани със здравето на животните, чрез разбиране: точно кои патогени присъстват в животното и циркулират във фермата; колко вирулентни са те (подобно на секвенирането на SARS-CoV-2, като ни дават информация кой щам на вируса е налице); и дали са резистентни към антибиотици. 

Това знание трябва да улесни избора на правилното лечение, вероятно преди дори да се наблюдават клинични симптоми.

Базата данни, която повечето учени на LIC използват (за съхранение на геномни секвенции), се намира в Националния институт по здравеопазване на САЩ, който в момента съдържа повече от 63 400 секвенирани бактериални вида (с разнообразие от изолати, представляващи всеки вид).

Екипи от учени работят постоянно в намирането и оптимизирането на протоколите за секвениране на млечния микробиом в рамките на LIC, за да може секвенирането на генома/микробиома на патогенните организми в млякото да се превърне в реалност и да е възможно не само в лабораторна среда, но и във фермите.

Вижте целия материал тук.