Димитър Матеев е млад, иновативен и проактивен фермер, който не просто се занимава със земеделие, но има ясна и дългосрочна визия за изграждането на цялостен бизнес със затворен цикъл на производство. 

Вижте още: Биволовъд: Как ще доказваме продукция, като не изкупуват млякото?


Младият фермер е само на 24 години. Завършил е бакалавърската си степен в направление “Растителна защита” в Лесотехническия университет в София. А в момента завършва и магистратура в Аграрен университет - Пловдив. Любовта към земята го връща в малкия му роден град Левски, където всъщност започва историята на Димитър в овощарството. 

"Винаги съм ходил в детските си години и при баба ми, и при дядо ми, помагал съм с различните мероприятия в зеленчукопроизводството, но най-много се запалих по време на моето образование. Тогава наистина разбрах, че това е моето призвание, защото пробвах и с военоморското във Варна, което е коренно различно от земеделието, но наистина призванието ми да съм земеделец явно ме откри и затова реших и впоследствие да инвестирам в собствена земя. 

Аз винаги съм знаел, че овощарството е доста труден сектор, дори един от най-трудните по простата причина, че винаги има дефицит на работна ръка и изкупна цена, но като се срещнах с няколко специалисти преди да инвестирам - те ми казаха, че тук трябва да сме конкурентни чрез качествен плод - едър, който да се отличава на пазара и по някакъв начин да може да е конкурентен и на турците и на поляците, подбрахме точните сортове, които да са подходящи за нашия климат и решихме да инвестираме в нови сортове, които до момента не са чак толкова познати в България", обяснява младият фермер.

Сортовете, на които Димитър е заложил, са: Топенд плюс, Топпер, Харганта и типичната Чачанска лепотица с много малък процент Стенлей.

"Работим с преподаватели от АУ-Пловдив, които се занимават с овощарство и с направата на посадъчен материал по иновативен метод. Тук гледаме по интензивен начин нашите градини. Първо се допитах до тях, защото те са специалисти, които се знимават от години с опити и в региона, и в цяла България и знаят сортовете, които се продават и тези, които са нови, на какви климатични особености издържат и на кои са рискови, за да може да премерим риска на инвестицията все пак. 

Хубаво е да си иновативен, но винаги има един праг на риск. В земеделието трябва да гледаш и като предприемач. Ако засаждаш нещо просто за да започне да плододава след 4 години - няма смисъл. Трябва винаги да е със замисъл след 4-5 години като тръгне да плододава да имаш ясна цел, дали ще е за прясна консумация, дали за преработка, може да е 50 на 50 в зависимост от целите ти занапред. 

Аз съм заложил някои сортове, които са за прясна консумация, но по-голямата част ни е за преработка, защото бъдещите ни планове са за затваряне на цикъла", каза още той.

Овошките на младия фермер са по схема - 4х2 метра, като влизат 120 дървета в декар. През есента Димитър ще изгради и капково напояване. Планира реколтата да събира механично - с комбайн под наем, за да елиминира бъдещия проблем с нуждата от работна ръка. 

Една част от градината на фермера вече е в плододаване. Когато той купува земята, дръвчетата са били на една година, а тази им е първата, в която дават продукция.

"В другата част на овощната градина нямаше нищо. Имаше орехова градина, седма-осма година. Изкоренихме я, направихме необходимите агротехнически мероприятия - дълбока оран, продълбочаване и т.н, за да можем да подговтим леглото на овощните дървета за следващите години", обясни Димитър.

Младите дръвчета се очаква да започнат да плододават до 2 години.

И въпреки малката първоначална продукция, Димитър вече намира начини за реализацията й.

"За момента реализираме продукцията в прясна консумация, защото търсенето за мен лично е доста добре. Ако произвеждаш качествен плод, той няма как да не се отличи на пазара. Имаме доста запитвания и за прясна консумация, и за ракия, но гледам за ракия да не продавам за момента, защото това означава да си подценя плода и качеството му. А всичките растителнозащитни мероприятия са минали. Долу-горе планиран добив в интензивното насаждение се очаква около 3 до 4 тона на дка, ако абсолютно всичко е спазено, а именно поливка, растителнозащитни мероприятия и съответно резитбата, за да може да бъде системно плододаването. 

Ако един човек правилно си прави маркетинга, а именно това да уведомява хората кога започва бране, под каква форма ще продава собствените си плодове и т.н, мисля, че могат да се получат нещата и да се реализират за прясна консумация без да е в хранителните вериги. 

Вече започнахме да правим мармалад по стара рецепта. Искаме да покажем на хората как ще върнем качествените български продукти на трапезата без консерванти и оцветители. Искаме да покажем, че качествените продукти дори и на малко по-висока цена, могат да се отличат от другите.  Нашите продукти не са масово производство. За момента са бутиков стил - ограничени количества са, затова не бързаме да излизаме във веригите, защото няма да можем да задоволим тяхното търсене. За момента ги пласираме или на физически лица, или на фермерските пазари, на които излизаме", категоричен е младият фермер.

Родителите на Димитър Матеев по никакъв начин не са свързани със земеделието. Решителността на младото момче обаче е показателна, а неговите цели и планове не спират до година-две, напротив те се простират чак до далечното бъдеще.

"Амбицира ме най-вече това, че като отглеждаш земя виждаш своите плодове и своя труд как започва да има резултат във времето. Засаждаш една пръчица и след 4-5 години виждаш какво голямо дърво става и какви големи плодове има. Това носи удовлетворение от резултатите и труда, който полагаш. Това е най-зареждащата енергия. Има и негативни неща, но ако не си постоянен в нещата, няма смисъл да се занимаваш с каквото и да е - без значение земеделие или нещо друго", каза още Димитър Матеев.

До 5-10 години младият фермер иска да затвори цикъла и да преработва всичко, което произвежда в градината. Впоследствие да изкупува и продукцията на земеделци в района.

Друга идея на Димитър Матеев е да увеличи асортимента на стопанството. 

"Искаме да влезем и в козметичната индустрия чрез сливата. Искаме да покажем на хората, че от един плод може да достигнеш до много добавена стойност, а именно няколко изходни вещества или няколко икономически продукта от един плод. Съответно това ще го направим в дълъг период от време, но мислим, че това ще бъде бъдещето на тези плодове", обясни той.

А другите млади фермери като него, той съветва следното: "Да се стягат за яка работа, също да не се отказват от това, което правят", заключи Димитър Матеев.