Тази седмица предстои да стане ясно ще има ли България най-сетне представителство в най-голямото обединение на европейски фермери Copa-Cogeca.

Питаме ви: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

Заявление за членство са подали две организации - Българска аграрна камара и Български фермерски съюз. 

Българска аграрна камара има 13 членуващи в нея съюзи и асоциации и според данните на организацията - 10 000 земеделски производители, членуващи в тях. 

Камарата официално бе обявена в средата на май 2023 г., като в нея обаче има съюзи и асоциации с дългогодишна дейност и познати на сектора браншови представители. 

Български фермерски съюз е създаден през февруари 2022 г. като напълно нова структура за сектора. Според информацията, която от съюза предоставиха за Агри.БГ, общо членовете и асоциираните членове на организацията наброяват 10 000, но конкретно колко земеделски производители са членове на организацията, към момента се изчислява.  

Дали двете български организации ще бъдат приети в Copa-Cogeca ще стане ясно най-късно в петък - на 22 юни е президиума на Copa, а на 23 е президиума на Cogeca. Това са нещо като общи събрания, те включват всички членове на съответната организация. 

Изискването за членовете на Copa-Cogeca е да са представители на национално ниво за държавата си и да не защитават интересите само на един сектор. 

Copa-Cogeca е организация за общите интереси на европейските фермери. 

Как тези две български организации ще защитават интересите на своите членове, но и изцяло на родните фермери ни стана интересно и затова ги потърсихме за коментар преди финалното решение на Copa-Cogeca.

От Български фермерски съюз казаха за Агри.БГ, че ще коментират на по-късен етап и не отговориха на въпросите ни. 

От своя страна председателят на Българска аграрна камара Костадин Костадинов разказа малко повече за плановете и целите на обединението, което представлява. 

“В апликационната форма, която сме подали, сме предоставили информация кои са членуващите 13 организации в Камарата, колко члена имат, каква част представляват те от общия брой на земеделските производители в България. Дали сме сравнение с тези, които са кандидатствали по директните плащания от последната кампания, за да имат идея кои сме ние, кого представляваме. Поставили сме си за цел да увеличим членовете си - и то от истински земеделски производители, за да се постигне по-голяма представителност на фермерите. Така интересите на повече от тях ще бъдат защитавани”, каза Костадинов.

Разбира се дълги години една от причините да нямаме представител в Copa-Cogeca е и членският внос. 

Има държави в Европейския съюз, които поемат с национални пари необходимата вноска, но има и организации, които сами покриват тези средства. 

Ако дори едната от двете организации бъде приета, членският внос за България ще е 190 000 евро годишно.  

Според правилата на Copa-Cogeca, България като новоприета (и единствена останала в ЕС без представител в организацията) ще мине през т.нар. транзитен период, в който всяка година ще се плаща нарастващ процент от годишната сума за членски внос. 

 

Ако и двете организации бъдат приети, членският внос, определен за страната - тези 190 000 евро, ще се поделят между двете, ако помежду си не решат друго. Ако едната впоследствие не може да си покрива вноските, парите следва да се плащат от другата българската организация от името на страната. Т.е. сумата е една и съща и се разпределя между броя на организациите от дадената страна. Една държава може да има неограничен брой представители, но всички следва да покриват изискването за национална представителност и полисекторен обхват. 

“В Камарата преценихме, че ще разчитаме на нашите сили - т.е. на членсикя внос, който събираме. А в перспектива планираме да имаме и други източници на средства, които ще потърсим за външно финансиране. Появиха се в медиите информации, че държавата може да заплаща тази вноска, но според нас това е краен вариант, ако политиците решат, че е важно да има такова подпомагане. Но за нас е важно сами да можем да плащаме таксата. Така ще бъдем независими и според нас така е по-демократично. Правим всичко възможно да имаме стабилен доход извън помощта на държавата”, коментира възможностите Костадин Костадинов. 

Какво всъщност носи това членство за фермерите в България и как приемането в Copa-Cogeca ще се отрази на тях? Това е ключов въпрос, който ни интересува. 

Костадин Костадинов обясни:

“Нашата камара не е просто едно формално обединение на съществуващи организации. Идеята е да защитим на европейско ниво интереса на българския земеделски производител, без значение дали членува в някоя от организациите в Камарата или не. Реално нашият глас и мнение ще се чуват на един много по-ранен етап, преди да бъдат приемани каквито и да е европейски регламенти, директиви, решения и т.н. Така няма да бъдем поставени пред свършен факт или поне не без да е изказано нашето мнение по тези въпроси. Това е ползата за всички български производители.” 

Костадинов подчерта, че чрез членството се дава възможност да се използва платформата на Copa-Cogeca за обмяна на идеи, мнения с другите страни. По думите му има малко български организации, които са членове на европейски такива, поради това ефектът е почти никакъв. 

На практика в момента на европейско ниво България се представлява само и единствено от съответния министър на земеделието, от неговите заместници или от депутатите в Европейския парламент. 

Което не винаги означава,че интересът на земеделските производители е застъпен и защитен. Причината е, че възможността политиците да защитават позиция на партията си или на политическото семейство, към което спадат в Европа, е голяма.

Пример за това са екологичните изисквания. От една страна са екологичните организации, а от другата - организациите на европейските производители. Има политичеки семейства, които слушат и чуват повече гласа на екологичните организации, други - на земеделците - а това не е полезно и ефективно. Наблюдаваме го в различни формати години наред. 

“Като членове на Copa-Cogeca можем да запълним липсващото звено като помагаме на администрацията и политиците да защитават единна позиция, която да е в интерес на българските земеделски производители”, смята Костадинов. 

В същото време Copa-Cogeca са партньори и с други подобни организации, като чрез членството може да се направи контакт с тях, а оттам и българските земеделски производители могат да се включат по-интензивно. 

Безспорно в самата Copa-Cogeca се стига до дискусии между различните членове, заради различните интереси на фермерите от различните държави-членки. Но при всички положения се търси компромис.

Спецификата на работата в Copa-Cogeca изисква и съответния капацитет на членуващите в нея организации, тъй като нивото и експертността са в различни и разнообразни посоки. 

“Има доста път, който трябва да се извърви, за да можем да извличаме максимална полза от това членство, а не просто да кажем, че сме успели да станем членове”, отбеляза председателят на Българската аграрна камара и добави:

“За да спечелиш доверието на българските фермери е необходимо да им покажеш какво точно ще работиш, какво ще получат. Целите ни са ясни, те са в устава, но изготвяме и програма на това, което ще работим до края на годината и съответно дългосрочна. Така земеделците ще знаят какво могат да очакват от нас. На хората не им се слушат вече общи приказки”.

Остават няколко дни, за да разберем ще може ли България да се похвали, че вече и тя има представител или представители в най-голямата европейска организация на фермерите и дали гласът и на родните земеделски производители ще може да се чува най-сетне и в Европа.