България подкрепя предложението кризисното подпомагане за земеделския сектор да продължи до края на 2023 г. и настоява таванът да бъде пропорционално увеличен. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на заседание на Съвета по земеделие в Люксембург. 

Ново подпомагане за малки фермери с до 15 дка

„Интензивният внос на слънчоглед от Украйна през последните 5 месеца предизвика намаляване на търсенето на български слънчоглед от преработвателите. Невъзможността за своевременна реализация на продукцията и затрудненията, съчетано с високите разходи за производство, води до липса на достатъчна ликвидност и нормално стартиране на есенната сеитба“, обясни зам.-министърът.

Животновъдният сектор също е нестабилен. Поскъпването на фуражите и енергоносителите продължава. Завишените цени на животинската продукция не покриват нарасналите производствени разходи.

Относно бъдещото преустановяване на систематично умъртвяване на мъжки пилета в ЕС, позицията на България, споделена и от други държави членки, е новите правила да бъдат въвеждани поетапно. Целта е да се избегнат сътресения за животновъдния бранш.

За прилаганите мерки във ветеринарната и фитосанитарната област е необходимо да се гарантира тяхната финансова обезпеченост поради факта, че България е външна граница на ЕС. Предложената редукция на процента съфинансиране, особено на мерки, които вече са планирани в националния бюджет и извършени, е неприемливо за страната.

България настоява селскостопански стоки от трети страни, които се внасят в ЕС, да отговарят на високите стандарти на ЕС за околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания, които европейските производители са длъжни да спазват. В противен случай се създава нечестна конкуренция.

За родните производители проблем продължава да бъде вносът на мед, слънчогледово масло и птиче месо от Австралия и страните от МЕРКОСУР (Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай, Венецуела,Чили, Боливия, Колумбия, Еквадор и Перу). Чувствителен въпрос е също защитата на географските означения, като Българско розово масло и Стралджанска мускатова ракия в споразумението за свободна търговия с Австралия. 

Относно споразумението на ЕС с Китай за взаимна защита на географски означения, Георги Събев припомни, че азиатската страна става все по-сериозен производител на розово масло. Затова за България е важно Защитеното географско указание „Българско розово масло“ да бъде включено в най-кратки срокове като защитен продукт в Китай.