Браншови представители, наука, бизнес, фермери и експерти в агроминистерството дискутираха проблема напояването у нас по време на годишния форум на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) край Казанлък. Оформи се идеята за пилотни проекти за възстановяване на напояването в няколко землища, реализирани съвместно със Селскостопанската академия (ССА), за които ще се търси финансиране.

Питаме ви: Какви са очакванията ви от Кирил Вътев като министър?

„Отскоро се върнахме към най-наболелия въпрос, който може да реши голяма част от проблемите в земеделието - промяната на климата. Все по-малко землища в България се напояват – 2-3%. Мрежата на „Напоителни системи” е свързана с огромни загуби, все по-скъпа става водата, която пристига при бенефициентите и все по-малко хора могат да си я позволят, а когато броят на абонатите е по-малък, разходите се заплащат от останалите, на които още се оскъпява водата”, коментира пред Агри.БГ председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков.

На срещата беше даден пример със заплатени 12 400 лв. такса за 650 дка и то при неналичието на обеми вода. Стайков разкри, че проблемът е довел до разговори с председателят на ССА проф. дн. Инж. Мартин Банов как да се използва научния потенциал, почвените карти и като цяло капацитетът на родните институти, така че да не се викат чужди специалисти и да се стартира проект за поетапно възстановяване на напояването в землищата у нас.

„Планираме да направим заедно няколко пилотни проекта, подобно на тези, които ние направихме с комасацията, но този път да има задължително комасация, заедно с напояване. Тук имаме информация от институтите не е нужно да викаме чужди специалисти, да им плащаме и да чакаме програма от Европа”, заяви браншовият представител.

„Веднъж унищожихме създаденото, сега е нужно да го възстановим”, каза от своя страна проф. Банов, визирайки хидромелиоративната мрежа в страната, и добави: „Подкрепям идеята на г-н Стайков за няколко пилотни проекта в подходящи землища, където ние да възстановим напояването и с тях да отидем в министерството, да поискаме финансиране и да представим ясна визия.”

Мащабното възстановяване на хидромелиорациите чрез Плана за възстановяване и устойчивост, където се предвиждаха 800 млн. лв., отпадна, но по думите на Стайков това не би следвало да спира процеса по разрешаване на проблема. Нужно е да се възстанови кръговрата на водите, да се спре рязкото засушаване и да се спасят почвите там, където има ерозия.

„Относно Плана за възстановяване, не съм убеден, че Европа желае бенефициент да бъде държавата, защото тя дава средства на фермерите и няма право да субсидира държавни проекти. Затова мисля, че бъдещето е в проекти за възстановяване със собствени средства, доколкото може „Напоителни системи”. Само че те обхващат много малка част от напояването. 

Другото решение е да се мисли за проект, който да се направи за останалата част на България, като се започне планово оттам, където има желание от над 50% от местните фермери. Когато намерим землища, в които по-голяма част от собствениците ще са съгласни, тогава плащането ще се разпредели между участниците. Всеки би имал смисъл и икономическа изгода.

Ние като бизнес можем да участваме в това - в землищата, в които знаем че има вода, да се изготви този план, да се заплати и да се представи на министерството и на органите, от които зависи. Без съдействие от държавата не може да стане, защото разрешителният режим е много сложен, трябва както помагаше за комасационните проекти, да помогне и тук”, сподели пред Агри. БГ Стайко Стайков.

По думите му в най-кратък срок от БАСЗЗ и ССА ще представят на новия агроминистър Кирил Вътев концепцията си. „Надяваме се на подкрепа от министерството и кажат кой е пътят това да се осъществи, както и на взаимодействие с другите неправителствени организации - да си подадем ръка и да работим заедно. Вярвам, че в рамките на две седмици ще можем да седнем на кръглата маса и да обсъдим проблемите в сектора и тази наша идея”, каза на финал Стайко Стайков.