Тази година всичко „избърза“. Вегетационните процеси бяха ускорени от топлата зима. Имаше мартенски дъждове, които напоиха почвата. Овошките започнаха да цъфтят по-рано.

 Кайсиите в Североизточна България измръзнаха

Снимката, която виждате, е на бадем в Сакар планина около Свиленград, който разцъфтя в началото на март, но сега вече е застрашен от измръзване заради последните няколко студени нощи.

Резките температурни спадове до -4°C вече доведоха до измръзване на напъпилите или цъфнали кайсии в редица стопанства и региони у нас.

Намираме Веселин Цветков – биопроизводител от Свиленградско, на път за неговата овощна градина, притеснен за това, което ще завари. Овощарят споделя, че истинските поражения ще станат ясни около Гергьовден.

Веселин Цветков: "Онзи ден през нощта се образува лед, отивам да видя какви са пораженията. В Силистренско кайсиите са измръзнали на 85%. При нас все още нямаме информация какво е поражението, но със сигурност ще има такова. В момента цветът е отворен и дори само -1°C го унищожава, какво да говорим за -5°C."

Безплатен метеорологичен център ще следи времето на Балканите

Веселин се занимава с биопроизводство от 2008 г. и твърди, че през последните години сушите са невиждани за региона. Той има около 300 дка насаждения в Странджа – праскови, сливи, бадеми. Залага на бадемите, които нямат нужда от голямо напояване, но дори за тях тази година ще е критична.

Веселин Цветков: "Последните няколко години при нас е много сушаво. Не е това, което беше преди десетина години. За новите насажденя това е много критично, поне на 50% изсъхват.

В района по принцип няма достатъчно поливна вода. Село Лисово, в което съм, е безлюдно и безводно. Районът на Странджа-Сакар е карстов и няма влага. Тук хората открай време гледат култури, които са сухолюбиви."

Местата със средиземноморски климат от Бургас надолу през Тополовград до Ивайловград са с мек климат, особено покрай реките Тунджа и Марица, но с времето климатът се променя радикално.

Биорегистър: Глоба за 50% от контролиращите за общо 22 хил. лв.

Какво може да направи един производител в битката с климата?

Веселин Цветков: "Застрахователите започват да застраховат от месец април, когато всички тези рискове са минали. Службите по земеделие пък искат 100% да има щета и заповед от министъра, че в региона е имало дадено бедствие, което почти никога не става за такива ситуации.

През месец март 2018 г. температурата падна до -17°C. Имаше 100% измръзване, но пак не беше обявено бедствие в нашия район.

Черупковите плодове, в частност бадемите, никога не са били включени в схемите за зимни пръскания на овошките. Там са семкови, костилкови, но не и черупкови. Ние си пръскаме, разбира се, за да ги предпазим, иначе няма да оцелеят."

Какво ни казахте: Фермерите са скептични за работата на биорегистъра

Докато се борят да запазят насажденията си, биопроизводителите извършват и своите пререгистрации. Тази борба също се оказва нелека.

Веселин Цветков: "Аз лично не съм успял да си попълня данните поради наличието на грешки, които контролиращото лице търди, че отстранява, но още не е направено. Поне ме успокоиха, че деседневните срокове, които имаме, ако посочиш, че има допусната грешка, не важат вече."

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Десислава Танева: Ето как ще се изпълнява графикът за плащанията

Зърнопроизводители: Как ще сеем през пролетта при тази суша?

Министерството финтира бранша: Предлагат Стоян Чуканов за поста в Брюксел