Едва ли има фермер, който да не си мечтае за автономно стопанство, което само да обезпечава енергийното и водното захранване. Да не се правят разходи за нищо, внесено отвън, а всичко вътре да се оползотворява. Всичко това е възможно и от години се практикува в семейна ферма “Версол”.

Още по темата: Как пуста и неплодородна земя може да се превърне в градина?

С нейния стопанин Мирослав Пешовски се запознахме по време на второто практическо обучение в рамките на проект за енергийна ефективност и кръгова икономика в български предприятия за храни, реализиран от фондация “Биоселена”. Мрачното време не ни попречи да се впечатлим от всички подобрения, направени от 2012 г. досега.

Мирослав е роден в Мездра, а фермата му е разположена в родното село на родителите му – село Лик. Преди 10 години разбира, че със съпругата му очакват дъщеричка, и започват да си задават въпроса каква храна консумират. 

“Намираме се на около 400 м надморска височина. Почвите не са особено плодородни, но успяхме да докажем, че можем да гледаме почти всичко по биодинамичен метод. Тук беше едно голо поле, което с времето облагородихме”, разказва Мирослав. 

В началото произвеждат за собствени нужди. През 2013-2014 г. започват да продават по фермерски пазари, а година по-късно получават сертификат за биологично производство. Основният им пазар е в София. Работят с най-голямата онлайн верига, имат собствен електронен магазин, като сами правят доставките, и зареждат няколко физически магазина. Доста клиенти са си направили абонамент, за което получават отстъпка. 

Стопанството включва 3,5 дка парници – отопляеми и неотопляеми, както и 10 дка овощна градина. Притежават общо 140 дка земя, която не успяват да обработят напълно заради липсата на работна ръка. Повечето култури са зеленчукови, което изисква много ръчен труд, а освен това биодинамичното производство изисква минимална работа с машини. 

Фермерът и неговото семейство успява да произвежда продукция между 10 и 11 месеца в годината. Отглеждат почти всички зеленчуци, като пипер, домати, краставици, салати, спанак, рукола, алабаш, кейл, пъпеш, тикви, тиквички. Редовно обменят опит с колеги, включително и от чужбина. Тази година например са почерпили опит от биодинамични ферми в Швейцария.

В стопанството прилагат и принципите на алеопатията. Например садят заедно лук с моркови, а при доматите поставят определени цветя, които да ги предпазват от неприятели, като белокрилки. Оранжериите позволяват редуването на култури, което, от своя страна, позволява отлично покритие на почвите, ефективно управление на времето и добро производство. 

Благодарение на Програмата за развитие на селските райони са реализирани три проекта за модернизация на стопанството. Изградени са инсталации за топла вода и за слънчева енергия, цистерна за дъждовна вода, автоматизирано капково напояване.

“Биодинамичното земеделие предполага нищо в стопанството да не се внася отвън. Смисълът на всичко, което правим, е да имаме възможно най-малко външни ресурси, в това число енергийни и водни, препарати. Стопанството все още не е развито в пълния си капацитет, но максимално се стараем да оползотворяваме всичко”, споделя фермерът, който се е посветил на отглеждането на т.нар. жива храна.