Как пуста и неплодородна земя може да се превърне в градина?

Истината, животът, спокойствието, тишината - всичко това е в ЗЕМЯТА, и когато "ровичкаш" в нея, се променя цялата ти същност. А когато се захванеш да съживиш парчето земя, което имаш в ръцете си, и осъзнаеш, че си способен да го превърнеш в райска градина, позволяваш на Творящата сила на Живота да тече през теб.

Млади производители правят чудеса с алеопатия и no-till

С такива мисли група млади хора започнали преди близо 4 години да работят, за да превърнат запустяла, неплодородна, изтощена земя в своята, ако не райска, то поне красива и плодородна градина.

Изходната позиция била почти отчайваща. Започнали да купуват запустели лозя и ниви около врачанското село Веслец и веднага се заели да почистят терените. Тук обаче се сблъскали с неразбирането на местните, които се оплакали в екоинспекцията, че амбициозните младежи унищожават ценна растителност. Разбира се, проверката не потвърдила твърденията на завистниците и ентусиастите продължили.

Най-сериозното изпитание обаче се оказала почвата – уплътнена, глинеста, със силно нарушена структура, с лошо инфилтриране и дрениране на водата, повърхностно преовлажняване и ерозия в следствие на прекомерна механична обработка. След години торене с минерални торове при предишно отглеждане на царевица и пшеница pH се оказало киселинно (4.5-5.5). Налагало се да се преборят и с липсата на органична материя в почвата и нарушен баланс на почвената микробиота.

За да обогатят почвата, започнали малко по малко да внасят купчини полуразграден компост.

„Целта беше повишаване на органичната материя и по-ускорено задействане на биологичните процеси в почвата. За да се подсигури процесът, разпръснатият тор беше напръскан с концентрат ефективни микроорганизми“, разказва Светлин Иванов, който е един от младите мъже, заели се с амбициозния земеделски проект още от самото начало.

„Знаехме за какво сериозно предизвикателство става дума. Химично-механичното земеделие беше довело до стерилизиране на почвата. И без по-сериозни мерки си давахме сметка, че това неминуемо води до загуба на плодородие. След дори само няколко години такава практика е трудно да се върне към устойчив начин на отглеждане, без това да доведе до загуби в реколтата. Факт, с който земеделците нямаха сигурна и стабилна технология да се преборят. Не искахме обаче да се отказваме. Казахме си – засега е така, но само за сега! И продължихме!“, откровен е Иванов.

Последвало варуване на почвата. Направили го със смляна скала, останала при рязането на варовикови блокове. 

Следващата стъпка била продълбочаване, което осигурило повече кислород в дълбочина, за да бъде възможно да започне процесът на по-дълбоко биологично структуриране на почвата. Посоката на обработката ориентирали перпендикулярно на наклона, като противоерозионна мярка.

Засаждането на над 2000 дръвчета направили всички заедно със семействата си.

Сега Ореховото ранчо във Веслец е факт. Младите хора продължават да се грижат за всяка фиданка и да оглеждат площта с дрон така, както го правят модерните фермери навсякъде по света.

„Практикуваме устойчиво, екологично, т.е. органично, биологично и регенеративно земеделие, с което е възможно да се постигне по-голяма продуктивност от единица площ и да бъде също толкова, дори по-доходоносно, в сравнение с химично-механичното прието за конвенционално земеделие. Проектът ни е основан върху необходимостта от обновяване на подходите в работата със земя и селскостопанските бизнес модели, към синхронизирани с екологичните, климатичните и социалните необходимости в настоящето. За да го има бъдещето. Може би затова точно орехите са в основата – защото са вековни дървета и символизират точно това, което искаме да направим – стъпка към устойчиво съществуване и развитие в бъдещето“, обясняват ентусиастите.

Според тях специалното на Ореховото ранчо е, че това не е просто орехова градина, а многопластов проект, създаващ се с цялостен (холистичен) подход според принципите на пермакултурата и регенеративното земеделие. И са убедени, че в модели като техния се облагодетелстват всички участващи страни – и природата, и хората, и бизнесът.