Много неща обсъдихме на Консултативния съвет. Представиха се няколко бързи, краткосрочни мерки, за да стабилизираме производството на плодове и зеленчуци, каза Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), за Агри.БГ.

Производител: Извиват ни ръцете с цените на зеленчуците

Тези мерки са част от исканията на производителите. Най-важните от тях са обратно начисляване на ДДС, внедряването на понятието „свеж плод/зеленчук“ в търговските вериги, по-висок постоянен контрол по границите.

„Надявам се тези мерки да заработят до края на 2019 г. Обещано ни е това да се случи на по-ранен етап, но аз гледам реално на нещата. Въпросът е да поставим основите на възстановяване на сектора“, убеден е Кунчев.

По думите му българските производители са в неравностойно положение спрямо своите колеги в Европейския съюз (ЕС). 

Кунчев: „Нашите закони в момента обслужват в по-голямата си степен вносителите, отколкото производителите. Но основният ни проблем е сдружаването. Ако се сдружим, няма кой да ни бутне. Друг голям проблем е, че липсват напоителни системи. Там където ги има, водата е скъпа. Няма и работна ръка“.

Той е убеден, че за да им по-строг контрол по границата, трябва да се преглеждат стоките, да се взимат повече проби, включително за пестициди.

„Контролът към трети страни трябва да е по-строг. Съгласен съм с искането на колегите да се увеличат защитните мита срещу вноса на зеленчуци от трети страни, тъй като в момента се възприемат защитните мита, които ЕС налага, а те са 53 цента. Трябва да се увеличи и капацитетът на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) чисто в човешка сила“, допълва Кунчев. 

Преди седмица неговите колеги излязоха на протест на борсата в Кърналово, Петричко. Кунчев разкрива каква е схемата за нелегален внос от Гърция. 

Кунчев: „Масовото внасяне от Гърция не става с големи камиони, а с бусове до тон и половина. Ако си с ТИР, задължително минаваш през проверка на границата. Бусовете се карат от наши съграждани, които отиват в Гърция, натоварват стоката, връщат се на борсата в Кърналово и започват да продават без фактури“.

Така са ощетени не само родните производители, но и държавата, защото не влиза никакво ДДС от този внос. 

„Това ще бъде практика, докато всеки един търговец не бъде задължен да има касов апарат. По силата на Наредба Н-18 земеделски производители, които се смятат за много малки, не са задължени да издават касови бележки“, припомня родният земеделец. 

Той припомни и защо за българските производители е невъзможно да продават в Гърция. 

„Веднага идват да те проверяват от тамошната агенция по храните, данъчните, дори стопаните на борсата. Ако все пак изкараш всички необходими документи плюс сертификати като Global G.A.P, идва човек от общината, който също иска разрешително. И така, проверката тече 4 дена. Какво става с твоя домат? Той вече не е пресен домат!“ обяснява Кунчев.

Според него трябва да се засили контролът върху етикетите на стоките и проверките, които се правят, да са съвместни. 

„Ако не са съвместни акции на Национална агенция за приходите (НАП), БАБХ и Комисията за защита на потребителите (КЗП), няма как да стане. Данъчните да проверят дали стоката има фактура, БАБХ – качеството, а КЗП – произхода“, логически разсъждава Кунчев.

Друга идея, която редовно се обсъжда на Консултативния съвет, е подпомагането да е на равен процент от разходите. 

„Министър Танева сподели, че в момента е възложила на институтите на Селскостопанска академия да изготвят нови, актуални технологични карти. На тази база ще гледат как е обвързаната подкрепа, за да стане горе-долу на равен процент. Нашата идея обаче е не да сме равни помежду си, а да бъдем равни на зърнопроизводители и животновъди по отношение на подпомагането“, обяснява Кунчев.