Какво е пропуснатото месопроизводство у нас през последните години както и какъв е потенциалът за угояване на едър рогат добитък (ЕРД) в България, посочва анализ на Браншовата камара на месодайното животновъдство (БКМЖ) - Пловдив, изпратен до министъра на земеделието. На база на него са отправени и предложения за ефективно развитие на сектора и икономиката като цяло.

Възможно ли е да отпадне подпомагането на месодайни крави извън развъдни програми?

Изследването обхваща периода 2019  - 2022 г., като са използвани данни от а НСИ Инфостат, САПИ, Агростатистика и МЗХ. Базирайки се на това, че на годишна база у нас се изнасят 36 000 и 46 000 продуктивни телета “месодайно направление”, които са неугоени и със средно живо тегло от 260 килограма, от БКМЖ отчитат, че ако тези животни се угоят до 550 килограма ж.т., това би покрило вноса на говеждо месо. 

„Във връзка с пропуснатото месопроизводство, предлагаме да възложите на администрацията задълбочено обследване, което да бъде представено на следващия консултативен съвет по месо и яйца”, обръщат се към министъра представителите на сектора и подчертават:

„Създадените технологични карти за “угоени говеда” и за стопанства от типа “крава с бозаещо теле” са положителен пример на желание за насърчаване на производството на говеждо месо и следва да им се намери релевантен начин за финансиране.” 

Предложенията на БКМЖ са:

-    При предстоящата промяна на СП да се предвиди интервенция за угояване на говеда (10 - 24м.) и интервенция за подпомагане на разходите за клане, транспорт и административни документи в сектор “говеждо месо” или да се осигури нотифицирана целогодишна държавна помощ; 

-    Да се разшири обхвата на класификацията на трупно говеждо месо по системата (S)EUROP. Да се разработи механизъм за доплащане на килограм трупно месо преминало през кланица и класифицирано с цел изсветляване на сектора и справедливо заплащане за по-качествени животни; 

-    Да бъде подготвена програма за разширение и устойчивост на сектора с цел създаване на експозиция на вътрешния пазар, който има ключова роля в националната продоволствена сигурност;

-    Да се реализира публично-частно партньорство с цел изграждане на угоителни центрове за говеда и кланица на кооперативен принцип. Към кооперативната кланица да се предвидят рендеринги за преработка на кланичните отпадъци и кръвта, преработката/търговията с кожи. Един подходящ пример е да се използват индустриални площи - публична собственост, които пустеят; 

-    Да се изработят обективни правила за изкупуване на телета през различните етапи за реализация (крава с теле - отбити телета и угоени телета за клане); 

-    Да бъде създадена нова институционална системата - еквивалентна на ВЕТИС, съобразена с нов инструментариум от софтуерни технологии, отворена към всеки от операторите по веригата и позволяваща ясна дефиниция на "месодайно направление" и проследяване на месото от фермата до трапезата;

-    Да бъдат предвидени средства за кампания за защита на българското производство на месо и неговото маркетиране;

-    Да бъде насърчена комуникация между производители и преработватели.

 Според БКМЖ Направените предложения биха имали сериозни пазарни, икономически и социални отражения в позитивен аспект за десетилетия напред  както в селското стопанство, така и в преработвателната промишленост. 

„В допълнение към социалния ефект на заетост и осигуряването на качествено говеждо месо за българския потребител, в страната и при българските фермери биха останали около 150 милиона лева на годишна база. По-голям брой угоени животни и готови за реализация означава, че кланиците ще повишат оборота си и съответно производствените им разходи ще намалеят. 

Това е нова ниша за огромния сектор зърнопроизводство, който може да добави стойност. В лоши пазарни години като тази, това е добра алтернатива за реализация. Предложенията биха завършили цялостната стратегия на подпомагане по веригата на отглеждане крава майка-хектар-угояване”, пише още в писмото до Кирил Вътев.

БКМЖ:  За 2023 година прогнозираме темп на нарастване на пропуснатото производство с 10%. 

„В заключение, призоваваме Министерство на земеделието и храните да вземе предвид нашите аргументи и предложения. Декларираме желание и готовност за участие в активен диалог с администрацията и науката”, заявяват от БКМЖ. Целият текст и таблиците с данни можете да видите ТУК.