Александър Петров се впуска в предизвикателството, наречено животновъдство, през далечната 2007 г. Вече 15 години гради фермата „Сакар Ангус“ в хасковското село Дрипчево, но казва, че тя е едва на 50% от това, което иска да види и е планувал със своите съдружници.

Гласувайте: Бихте ли подкрепили освобождаване на субсидиите от данъчно облагане?

Докато стигне до днешното стадо от около 400 майки от елитната порода Абърдийн Ангъс и още 200 кръстоски, животновъдът трупа ежедневен опит. Какви са трудностите в сектора и за какво да внимават бъдещите му колеги, които ще поемат по пътя на месодайното пасищно говедовъдство, разказва самият той пред екипа на Агри.БГ. 

Високи разходи, непосилни цени

Голям бич в момента за животновъдите са високите цени на фуражи, горива и инфлацията от над 10%, която оказва влияние върху работните заплати, наемите за земеделска земя, индексация в общината, в Областната дирекция, при плащането на рентите. Това няма как да не рефлектира върху крайния продукт. При угоителите разходите са още по-големи.

Износът към Турция

Не са много фермите като нашата, които могат да отговорят на един отворен към Турция пазар. Големите проблеми при изнасянето ще бъдат с медицинските проби и съответните ваксини. Тук върлува син език и заразен нодуларен дерматит, които са болести неприемливи за южната ни съседка. За да изнасяме, животните трябва да имат съответните изследвания, което допълнително ще оскъпи с поне 100 лв. на бройка. Затова трябва да си зададем въпроса – какво ни предлага Турция и какво имаме ние тук на нашия пазар.

Обвързаното подпомагане за месодайни говеда

Говедовъдството под селекция е един съвсем друг бранш и бизнес, който трябва да бъде с бюджет, отделен от автохтонните породи. Настояваме да се приложи т.нар. гръцка схема с финансиране в различните етапи на отглеждане на месодайните породи говеда в България. За мен е недопустимо селекционните животни да вземат по-ниска субсидия от обикновените месодайни животни, както се получи през Кампания 2021.

Животните сами по себе си стопанисват земя

В района, където се намираме, категорията на земята е осма-десета. Тоест една животинска единица от този тип оправдава 40 дка пасища от общинския или държавния поземлен фонд, които генерират средства за фермера. Затова тези финанси трябва да бъдат смятани в печалбата, която генерира едно животно – тоест ако говорим за печалба от пасищни месодайни животни, субсидиите за пасища трябва да се калкулират вътре.

Съвети към бъдещи колеги

Първият ми съвет е да изчакат настоящата обстановка да премине. Никой не бива да се хвърля в инвестиции по време на инфлация и скъпи суровини. Второ много важно е, ако няма фуражна база, да не предприема авантюри с отглеждане на животни. Човешкият капитал липсва, което означава, че един начинаещ остава абсолютно сам. 

Виждам по себе си колко време отнема да градим ферма. Затова желаещите да се захванат с този бизнес трябва много добре да си направят сметката. И никога да не тръгват с голяма цифра – да опитат с по-малко животни и по-малко площи. Ако нещата потръгнат, нека разрастват, но трябва да подхождат изключително предпазливо.