Европейският съюз, под ръководството на преговарящия от страна на Европейския съюз (ЕС) за Brexit Мишел Берние, предложи преговорите с Великобритания да започнат на 19-и юни, следвайки предстоящите избори в страната, пише capreform.eu.

Хоган със силен призив към фермерите за следващата ОСП

Базирайки се на препоръките на Европейския съвет по отношение на преговорите, подробни директиви бяха гласувани от Съвета по общи въпроси. Работната група по чл. 50 от Договора на Европейския съюз (който регламентира случаите, при които членка на съюза реши да го напусне) вече е започнала работа по подготовката на проекти на позиционни документи, започвайки от два ключови принципа – гражданските права и основните принципи на финансовите услуги. С тези думи експертът Алън Матюс стартира своя нов коментар. Следва неговата позиция по преговорите по чл. 50 и необходимостта те да бъдат с най-висок приоритет.

Това ниво на подготовка от страна на ЕС за предстоящите преговори контрастира остро на впечатленията, които имаме от страна на Великобритания. Докато резултатите от изборите не са известни и новите министерски назначения не са факт, ние няма да сме сигурни дори кой ще бъде начело на от страна на Обединеното кралство в преговорите.

Макар министър председателят Тереза Мей да смята, че изборите ще й дадат мандат в преговорите за Brexit, кампанията се провали по отношение на това да очертае изборите или възможностите, които Великобритания може да преследва.



Някои хора в страната са силно разтревожени от очевидната липса на подготвеност. Поради това не е никаква изненада, че вестник Guardian бе толкова критичен към Мей. В колонката на неговия икономически редактор Уил Хътън миналата неделя, 4-и юни, се казва, че „Великобритания се води към епичен акт на самонараняване в процеса на Brexit“ и че „Нашата стратегия за излизане от ЕС е пълна бъркотия и заплашва да причини непоправими щети“. Това може да е вярно, смята Матюс.

В духа на критицизма към стила на преговаряне на Мей е и изказването на бившия английски посланик Крейг Мъри. В блога си той пише, че Честно, ако имах възможност да избирам между Джереми Корбин с неговата учтивост и разумност и Тереза Мей на преговори, не бих се поколебал нито за секунда в избора на Корбин. Доста уверен съм, че няма друг дипломат в света, който може да направи друг избор. Нестабилността и нетолерантността на Мей към различията предрича предстояща катастрофа“. 

Защо фокусът върху периода непосредствено след Brexit е важен

От всичко дотук може да се създаде представа, че Европейският съюз е на шофьорското място и може да си позволи да се облегне и да чака Великобритания като заявител да стартира преговорите.



Тук обаче има една много рискова стратегия, смята Алън Матюс. Той я посочва конкретно. Докато ЕС е съсредоточил исканията си към гражданските права, търговските интереси са оставени на заден план.

В момента тече дебат в цяла Великобритания за това, колко силна ръка има страната в предстоящите преговори. Този дебат е разгледан в скорошен доклад на House of Lords International Trade Committee (стр. 20-22). Там се посочва, че ЕС има важни пазарни интереси, които никой не може да си позволи да игнорира.

Великобритания отговаря за 17% от общия износ на стоки от ЕС-27. Делът на страната в износа на селскостопански стоки е по-малък – около 10-11%. Нарушаването на този пазар ще бъде скъпо удоволствие и следва да бъде избегнато до възможно най-голяма степен. ЕС има важни интереси, които са поставени на карта. Той иска да защити посочения износ от Великобритания.

Според Матюс отсъствието на данни, свързани с търговското значение на Обединеното кралство в ЕС-27, в нито един официален сайт на ЕС, е симптоматично. То показва, че съюзът не възприема достатъчно сериозно своите търговски интереси.

Сценарии след Brexit

От търговска гледна точка основно акцентът пада върху възможните бъдещи дългосрочни търговски договорености между Великобритания и ЕС. Европейският съвет отбеляза, че Обединеното кралство няма желание да остане на Единния пазар.



Това става ясно от намеренията на страната да сключи амбициозно споразумение за свободна търговия с ЕС и декларацията, че базирайки се на интересите на съюза, Европейският съвет е готов да инициира работа по споразумение за търговия, да го финализира и сключи веднага, щом Великобритания не е вече страна членка.

Налице са две алтернативи за обмисляне.

Първата от тях гласи, че ще има успешно решение по преговорите по чл. 50. Дори при този сценарий, ЕС е категоричен, че бъдещо търговско споразумение може да бъде сключено с Великобритания като страна, която не е членка на съюза. Ще има и период, който вероятно ще продължи няколко години, през който страната ще бъде вън от ЕС, но няма да има споразумение за свободна търговия. При отсъствието на междинни и преходни договорки, ЕС и Великобритания ще търгуват по правилата на Световната търговска организация (СТО).

Матюс коментира, че преговорите по споразумението за свободна търговия ще изисква съгласието на националните парламенти, както и на Европейския съвет и Европейския парламент. Всичко това ще отнеме време, през което наличието на някакви междинни и преходни договорки са ключови за износители от ЕС за пазара във Великобритания.



Другата алтернатива касае чл. 50. Надеждата е преговорите по него да не доведат до катастрофа за Обединеното кралство.

В тази ситуация ЕС и Великобритания ще търгуват на правилата на СТО. При този сценарии няма смисъл да се говори за междинни и преходни договорки, но ЕС е важно да обмисля облекчаване на процеса на търговия. Става дума за мерки, които ще спомогнат за прилагането на търговията по правилата на СТО. 

Нито една развита страна не търгува с ЕС по този начин. Съюзът няма да иска да търгува на този принцип с Великобритания, смята Матюс. Според правилата на СТО износът на ЕС ще се сблъска със същото ниво на тарифи, които и Великобритания ще предложи за вноса.

Тарифите обаче са само една част от разходите, които са свързани с международната търговия. За много продукти регулаторните разлики, необходимостта от съответствие с регулаторните стандартни на страната-вносител и административните разходи на митниците са много по-важни.



Това, което е от значение, когато се търгува по правилата на СТО, смята Матюс, е да се постигне споразумение относно облекчаване на търговията и спомагане за понижаване на разходите, несвързани с тарифите.

Освен това всички развити страни, които търгуват с ЕС, са ангажирани да облекчават търговията, дори когато става дума за тарифите по СТО. ЕС ще иска да подсигури тези договорености с Великобритания. Примери за мерки, които облекчават търговия, са взаимно признаване на споразумения и възможност ЕС фирмите да обозначават своите продукти като отговарящи на стандартите на Обединеното кралство след Brexit.

Сред другите примери са митнически споразумения за обмен на данни и документация с цел по-бързо преминаване на стоките през митническите системи.

Тези споразумения за облекчаване на търговията ще бъдат частично важни и за ирландските износители, които трябва да използват Великобритания като „мост“ за достъп до континентална Европа и които искат да избегнат отделни митнически проверки в двата случая – веднъж, навлизайки на територията на Обединеното кралство, и втори път – стъпвайки на Стария континент.

ЕС трябва да се приготви за два потенциални развоя на нещата, смята Алън Матюс.

В случай на успешен край на преговорите по чл. 50, е необходима да има преходни договорки, които като минимум ще съдържат освободена от тарифи търговия с Обединеното кралство.

Ако преговорите се провалят, необходимо е да се обсъдят широк кръг от облекчаващи търговията мерки с цел минимизиране на разходите на износителите от ЕС, за да се удържи достъпа до английския пазар след Brexit, дори ако тарифите са неизбежни в тази ситуация.

В този дух, ако Великобритания излезе от Единния пазар в деня на Brexit, тези търговски мерки ще са задължителна част от междинните договорки.

Какво казва ЕС за преходните договорки

Европейският съвет препоръчва да се приложи двуфазов подход при преговорите. Първата фаза цели да осигури максимална яснота и правна сигурност на гражданите, бизнеса, заинтересованите страни и международните партньори относно незабавните ефекти от излизането на Великобритания от ЕС. В този ред на мисли трябва да се разяснят какви ще бъдат разходите по този „развод“ и финансовото устройване на правата и задълженията, които Великобритания е поела като член на съюза.



Европейският съвет предлага процеса да се наблюдава отблизо и да се определи, когато е постигнат съществен прогрес, който позволява преговорите да преминат към следващата фаза. Тя ще цели да се постигне по-общо разбиране за работната рамка на бъдещите отношения. Тъй като търговските въпроси са част от бъдещите отношения, препоръките трябва да предвиждат, че те ще бъдат взети предвид след като Европейският съвет констатира, че има съществен прогрес по отношение на гражданските права и разходите по „развода“.

Щом Европейският съвет реши, че е налице съществен прогрес, който позволява преговорите да преминат във втора фаза, ще има нова серия от директиви за преговори. В този контекст ще има преходни договорки, които ще са в интерес на съюза. Те ще се съдържат в тази бъдеща серия от директиви в светлината на постигнатия прогрес.

Тези преходни договорки трябва да бъдат ясно договорени, ограничени във времето и обект на ефективно насочени механизми.

Какво казва Великобритания за междинната сделка

Великобритания одобрява идеята за преходни договорки, макар да предпочита термина „фазов процес на въвеждане“. Официален документ на правителството относно излизането на ЕС гласи, че се цели избягване на падане от ръба на скала и желание да се обмисли необходимостта от фиксирането на фази в новите договорки с цел изграждане на бъдещото ново партньорство между Великобритания и ЕС.



Властите са на мнение, че не е в интерес на никого, нито за бизнеса, нито за стабилността, да се пада от ръба на скала, тъй като става дума за промяна от съществуващи отношения към ново партньорство с ЕС.

Правителството иска споразумението за новото партньорство да бъде готово до приключването на двегодишния процес по чл. 50.

Фазов процес на въвеждане ще даде време на бизнеса да планира и да се подготви за новите договорки. Това касае също имиграционния контрол, митническите системи и начина, по който си кооперират властите по отношение на граждански и криминални въпроси.

За всеки отделен въпрос е необходимо конкретно време. Някой от тях може да се случи бързо, докато при други ще е нужно повече време, смята Матюс.

Той допълва, че има напрежение между министрите във Великобритания, които искат страната да напусне ЕС преди преговорите, и тези, водени от английския съветник Филип Хамънд, който вярва, че излизането от съюза без преходни договорки ще бъде изключително рисково.

В заключенията си експертът казва, че ЕС трябва да отдаде по-голямо значение на преговорите по чл. 50 с оглед търговските договорки непосредствено след Brexit. По думите му не се забелязва такова отношение към днешна дата. Според него това е необходимо с цел избягване на „падане от ръба на скалата“.