Агроном: Липсва ни опитът, който да приложим върху това, което имаме
Практиките, които съм видял в чужбина, навлязоха в страната ни години след това, каза за Фермер.БГ Димитър Димитров
Димитър Димитров е завършил Тракийския университет. Още по време на следването си започва да работи като агроном и така вече 12 години.
Много фермери допускат грешката, че когато се захванат с нещо - например започнат да отглеждат дини, мине време - отглежда тези дини вече 10 години, си казват „защо ми е агроном, като си знам всичко“. Става въпрос за част от едрите стопанства, защото дребните не могат да си позволят агроном по принцип, коментира Димитров.
Според него в земеделието са влезли много европейски средства и благодарение на тях то се е модернизирало.
„Когато едно стопанство се модернизира то става по-ефективно, а така вече разполага с ресурс и може да си позволи повече мероприятия. Преди торенето, пръсканията, обработките бяха значително по-малко на брой“, обясни агрономът.
По думите му в момента стремежът да се получи повече продукцията от единица площ допринася за развитието на сектора.
„Практиките, които съм видял в чужбина, навлязоха в страната ни години след това. Но дори да печелиш по-добре, да се развиваш по-добре, не си струва да напуснеш България“, категоричен е Димитров.
Той добави, че в земеделието липсва култура на отглеждане. Това, което ни е дадено от природата, липсва на много страни, които постигат резултати в пъти по-добри от нашите, но вкусовите качества пак нямат нищо общо с тези, които ние предлагаме.
„Природата ни е дала много, а ние нищо не правим. Ако започнем да работим наполовина като англичаните например, резултатите ще бъдат огромни. Хората работят, постигат резултати и предават опита на поколенията. Ние не го разбираме това, не оценяваме какво имаме“, допълни агрономът.
Според него в образованието липсва практика. Има отделени часове, но след като човек започне да се занимава с производството вижда, че те са крайно недостатъчни.
„Специално за агрономството трябва да се помисли върху това, за да може кадрите да са по-подготвени. Теоретичната част е задължителна - тя дава основата, но след това? Всички университети, които предлагат тази специалност, трябва да заложат повече практика по време на обучението. Теорията и практиката трябва да вървят ръка за ръка“, коментира Димитров.
По думите му селскостопанските университети са пълни със студенти, а щом младите изучават тази наука, която не е никак лесна, има интерес към професията.
„Единственият отрасъл, който може да измъкне страната ни от това положение, е селското стопанство в комбинация с туризъм. Имам надеждата, че след 10 години страната ни ща е на първите места в световното производство. Това е възможно, но трябва да се намеси и държавата", категоричен е той.
ПРЕДИ 10 часа
Новите геномни техники: Вече има над 400 пуснати продукта на пазара
Според български учени редакциите, направени чрез новите геномни техники, са близки до естествените промени
ПРЕДИ 12 часа
Можем ли да изградим противоградов щит?
Нужна е сериозна локалка защита, смята Божидар Петков
26.04.2024
МЗХ: В максимално кратък срок изплащаме обезщетенията заради градушката
До 14 май ще се подават заявления за обследване на площите заради празниците
26.04.2024
Стопаните ще наемат по-лесно сезонни работници от трети страни
Депутатите приеха промените в Закона за чужденците в България
1 КОМЕНТАРА
23.08.2017