Интензивното земеделие, ерозията на почвата и климатичните промени са все по-голямо предизвикателство за постигане на рентабилно земеделско производство. За щастие, все повече земеделски стопани обръщат поглед към възможностите, които предоставя регенеративното земеделие. А в комбинация с новите технологии и изкуствения интелект, регенеративните практики дават решение за много проблеми при производството на земеделска продукция.

На Конференцията за интелигентно земеделие ”AGRO 4.0 - Поглед в бъдещето”, на която Агри.БГ беше медиен партньор, един от лекторите Борис Коев, с когото правим рубриката за покривните култури, говори за връзката между рентабилността в земеделското производство, изкуствения интелект и регенеративното земеделие.

Почвена ерозия, климатични промени, интензивно земеделие

В началото на лекцията си Борис обобщи основните фактори, които водят до стрес при развитието на културните растения и до редуциране на добивите в последствие. “80% от почвите в България са засегнати от водна ерозия, а 20 от тях подложени на ветрова ерозия. През последните години се наблюдават сериозни климатични промени по отношение на почви, температури, валежи. Данни на НИМХ сочат, че през последните 10 години има трайна тенденция към затопляне - повишават се както максималните, така и среднодневните температури.

Показателен пример от месец март 2020 г., при който валежите са едва 26% от годишната норма за месеца през последните 70 години.

При интензивното земеделие в България, по данни на Eurostat, потребление на N-торове през 2020 г. се е увеличило с 82% спрямо 2010 г. потребление на P-торове през 2020 г. е нараснало 100% спрямо 2010 г. Разходните норми на горива са изключително високи (60-80 л/ха), а производителността спада с 3-5%. Накратко - влагаме повече, а получаваме по-малко!” 

Решението: Регенеративно земеделие

Регенеративното земеделие е начина на мислене, казва Борис. То не е просто смяна на почвообработващата техника или преминаване изцяло към орагнично торене. Този начин на мислене не е свързан с това да “надуем” растенията. Насочен е към възстановяване на почвеното плодородие и здраве. 

Принципите на регенеративното земеделие и роля на покривните култури:

Минимално нарушаване на структурата на почвата - колкото по-малко обработваме, толкова повече възможности за възстановяване на почвата даваме. С времето се възстановява микробиологичната активност на почвата, както и физиката ѝ. Това доказват опити на Борис и екипа му в собствени изпитвателни полета с различни почвообработки и покривни култури. 

Растителни остатъци на повърхността на почвата - при заораване минерализацията на растителните остатъци е много по-бърза, но тогава има много големи загуби на C, тъй като почвата се окислява. На повърхността разграждането на растителните остатъци е по-бавно, но почвата остава покрита и получава храна за микроорганизмите, които са изключително важни за почвеното плодородие.

Живи растения - научната общност се е обединила около това, че живите растения, тяхната вегетация и корените им изключително благоприятстват развитието на всички микроорганизми, полезни за растенията.

Създаване и поддържане на биоразнообразие - има важно значение за устойчивостта на културите на неприятели и болести.

Практики на регенеративното земеделие:

По време на конференцията Борис Коев цитира данни от опити, които показват, че прилагането на регенеративни практики в земеделието може да доведе до увеличаване на органичната материя между 0.05 - 0.2% годишно. Всеки 1.7 т. органична материя = 100 кг органично свързан N; 15 кг P и 15 кг S.

Минимални обработки на почвата (мини-тил, ноу-тил, стрип-тил и др.)
Засяване на покривни култури извън периоди на реколтиране
Намаляване на химическите торове и препарати за растителна защита
Защитни зони с полски цветя срещу неприятели - практика, която екипа ни изследва
Сеитбообръщение
Агролесовъдство
Пасищно отглеждане на животни

Ползи от подобряването на органичната материя

Когато органичната материя в почвата се възстанови до 5-6%, може да се стигне до устойчиво спиране на торенето. Потреблението на горива може да се намали до -60%, което основно се дължи на отпадането на оранта (една от най енергоемките обработки). Всеки 1% органична материя съхранява до 190 000 л./ха вода (19 л/кв.м), което значително подобрява влагозадържането на почвата.

Как изкуственият интелект може да помогне във всичко това?

Като един от съоснователите на стартъпа AgroVar, Борис Коев обяснява как изкуственият интелект може да помогне на регенеративното земеделие:

“Чрез технологично решение, базирано на изкуствен интелект и машинно учене, събираме данни за:
Климат (исторически данни за 5-годишен период; текущи метеорологични данни; сателитни данни); Почви - изследване на 26 показателя на почвата - физични, химични и биологични; вградена методика за оценка на почвеното плодородие и здраве); Растения - над 35 култури по 23 показателя за съпоставимост (структура, натрупване на органична материя, потискане на плевели, потискане на патогени…); 7 показателя за физиологията на растенията (температури на поникване, оптимални температури за вегетация, рискови температури за измръзване…). Всички тези процеси стъпват на над 1000 научни изследвания от цял свят.

“Софтуерът ни събира данните, които обработва, сравнява и дава препоръки за покривни култури и по-конкретно кои покривни култури са най-подходящи, за да решим определени проблеми с почвата в дадено поле и това - съобразено с микроклиматичните условия за максимален ефект от тази практика”, обясни Борис Коев.