Зърнопроизводители: Държавата да се намеси в регулирането на рентните плащания

Държавата трябва да се намеси в регулирането на извънпазарните рентни плащания. Не може да оцелеем в обстановката, в която се намираме в момента.

Това каза Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, по време на земеделския форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“, който се проведе с медийната подкрепа на Агри.БГ. Той представи законодателните промени в земеделските закони, за които настояват от асоциацията. 

Проданов уточни, че визира и прекалено високи, но и прекалено ниски рентни плащания. „Не целим непременно защита на печалбата на даден земеделски производител, а изкривяването на пазара на рентните плащания, което в момента се получи“, казва Проданов.

За пример той даде Франция, която е с история в поземлените отношения стотици години повече от нас, но имат такава регулация. Тя е направена с цел дългосрочните отношения между собственик на земя и производител да бъдат ясни за много години напред. За да може стопанинът да е спокоен за инвестицията в земята, която прави, и че под някаква форма тя ще му се възвърне. 

Има много европейски примери, по които може да направи тази регулация. „Ние като организация се стараем в момента да съберем всички възможни варианти, да ги представим на държавата и ако тя прецени, че това е пътят, по който да запази местните си производители, се надявам да го извървим заедно. Доста сложен процес и противоречива тема, но държавата не реши ли, че трябва да прави политика в земеделието, след три години 70-80% от фирмите в България просто няма да съществуват“, каза още Проданов, който се притеснява, че много от колегите му не си дават сметка какъв е процесът, който тече. 

Според него за 30 години нашите зърнопроизводители са наваксали изоставането от европейските стопанства, които работят над 100 години в земеделието. „В момента България има едно зърнопроизводство, което е над европейското ниво“, категоричен е той. 

Проданов призова държавата да укроти настоящия процес на загуби, които понасят производителите, за да може те да станат стабилни и да продължат инвестирането в своите стопанства и развитието си, защото конкуренцията в световен мащаб е много жестока. 

Последните две години вниманието пада върху земеделските производители от Украйна. Тази огромна аграрна държава има сериозно производство, насочено към експорт. В момента воюващата страна изнася активно както на европейските пазари, така и на африканските и азиатските, за които нашите земеделци също се борят. 

„В Украйна договорните отношения за наемане на земя са от 7 до 50 години, а средното рентно плащане е 9 долара. И предвид климатичната обстановка там, почвените условия и доходния потенциал, който имат тамошните стопанства, става ясно, че ние не можем да бъдем конкурентни на Украйна. Трябва да правим така, че българското производство да бъде конкурентно“, уточни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Според него основният проблем на българското зърнопроизводство е високата себестойност.

„Проблемът не е в Украйна или Русия, а във високата себестойност. Ако не я намалим, и китайска стена да изградим на границата с Дунав, пак няма да се справим“, категоричен е Проданов. Във Франция регулацията на рентите също е решена със закон. Там за 2023-2024 стопанска година рентата за първа категория земя е 12,8 евро на декар. „При условията, в които работят френските фермери, с напояването, което имат, с дългосрочните отношения, които имат, с инвестициите, които правят, при тази рента няма български производител, който да може да бъде конкурентен на френските фермери“, сподели Проданов пред участниците във форума "Фермата". 

В Хърватска рентата е 14 лв./дка за 2022 година, в Словакия - 11 лв./дка за 2022 година. В Холандия е 162 лв./дка, но структурата на земеделие там не е зърнено-производствена, а площта е изключително малко.

Във връзка с логистиката Проданов посочи, че румънските фермери изнасят на пристанище, което може да натовари един кораб от 60 000 тона за няколко часа, а българските пристанища правят същото за няколко дни. Само от това българските производители губят. 

Другата линия на промените в Закона за арендата са дългосрочните договори.

„Няма как да има устойчиво земеделие с инвестиции, когато работим с едногодишни договори. Всяка инвестиция – напояване или нещо друго в земята, изисква минимум 7-10 години за възвръщане. И когато се работи година за година, стопанството няма спокойствието да направи тези инвестиции и те въобще не се предприемат. Затова стимулирането и улесняването на сключването на дългосрочни договори са водещ приоритет при промяната на Закона за арендата за зърнопроизводителите. 

„Знам, че е трудно и трябва да бъдат защитени интересите и на собствениците на земеделска земя, но в крайна сметка собствениците на земеделска земя, производителите, които я обработват и държавата - всички играят в един отбор“, категоричен е зърнопроизводителят. 

За него запазването на местните стопанства, на местните фермери и на хората, които обработват земята, е най-важният приоритет, който всяка държава трябва да има.