Собственик на над 2000 овце, а отскоро и на говеда от породата Симентал, на собствена мандра, магазини и ресторанти Здравко Узунов разказва своята визия за успешно животновъдство пред НАРМС, чийто член е.

ЦЕНАТА НА МЛЯКОТО

Навремето започнал като шофьор, после години наред се развивал в бизнеса с горива, на зряла възраст Здравко се завръща към нещо любимо от своето детство – животновъдството. От 2005 г. с упоритост и последователност той изгражда бизнеса си, какъвто е днес.

„Поредното доказателство, че в живота няма нищо случайно за мен беше, че няколко момчета, които работеха в моя ресторант ми споделиха, че са взели обор и смятат там да отглеждат овце. Решихме да станем партньори и за един месец обиколки на България събрах 200 овце”, връща се в спомените си Узунов.

Випреки, че се разделя с първоначалните си партньори той продължава и така открива два обора за продажба в село Езерово, Пловдивско. Влюбва се в мястото и изгражда свое стопанство. „Оборите бяха стари и имаше много работа през годините, за да ги превърнем в модерно стопанство, но от 2005 г. насам това е моят втори дом”, заявява животновъдът и споделя: 

"Имам около 1400 овце майки, 250 подрастващи и 600 агнета. Отглеждаме чистопороден лакон, ни както и мои собствени кръстоски между лакон, асаф и аваси с млечно направление. Това са най-млечните породи. 80 % от агнетата и продуктите ми преминават през моите ресторанти и магазини в Хасково и за мен е много важно клиентите ми да са доволни и да се хранят с истинска храна."

Здравко Узунов: Аз не съм един от „субсидаджиите“ и искам да правя нещата с визия и смисъл. Ако не бях направил преди 2 години мини мандра, която да обработва продукцията ми, в момента нямаше да мога да си позволя да гледам толкова много животни.

Според него животновъдството изисква години преди да се очаква възвръщаемост, а проблемът в родното животновъдство е, че не малка част от стопаните биха се отказали, ако нямат субсидии. Така се създава профил на животновъда, постоянно движещ се по ръба и оцеляващ ден за ден, вместо да се гради стратегически бизнес, пазарно ориентиран.

„Познавам хора, които сами си казват и то с гордост: „Ние сме субсидаджии“.Именно такива хора са причината за цялата порочност по отношение на подпомагането, защото те ощетяват и демотивират тези, които наистина искат да правят нещо смислено и се стараят да спазват правилата”, допълва дългогодишният овцевъд.

„Субсидиите би трябвало да са за целеви инвестиции, а не за ежедневни разходи. Да не говорим, че никой не е сигурен докога и какво ще е това подпомагане. При нас в стопанството предстои проект за изграждане на нов овчарник, за да можем да заменим настоящата база, която е на 100% амортизирана и не позволява да продължим да се развиваме в нея. Ако ние разчитахме само на държавна помощ обаче, това щеше да е невъзможно.

Вече 2 години чакаме да кандидатстваме по мярка 4.1, но нещата се бавят и бюрокрацията направо може да смаже всяко желание за развитие. В крайна сметка се оправяме, както можем. Аз си мисля, че сред тези, които взимат решения в Министерство на земеделието и ДФ „Земеделие“ има много некомпетентни хора. Те сякаш винаги изпълняват някакви политически поръчки на един определен кръг от хора”, споделя още Здравко.

Друг важен фактор за успешен бизнес според него е постоянното ограмотяване, обмен на опит и ползване на добри практики.

„От ден едно не съм спрял да чета литература и да посещавам стопанства, за да се уча от постигнатото от колегите.След като закупих първите овце не съм спрял да се интересувам. Изключително много литература съм прочел и съм контактувал с десетки колеги в България и чужбина, за да се поуча от опита им. През 2006 г. ходих в Гърция, а след това и в Испания и Холандия… Оказа се, че съветите, които бях получил от така наречените опитни чобани в България, са безполезни спрямо това, което сам успях да науча и видя”, разказва Узунов.

По думите му, ако се направи сравнение с близки на нас страни – Гърция, Турция, Румъния, а дори и Македония и Сърбия, които не са в ЕС, у нас животновъдите са най-ощетени, за съжаление. „Ако човек няма силно желание, ще се откаже много бързо. Животновъдството е за силни и адаптивни хора, които се мотивират от тежките моменти, които в тази сфера са ежедневие, докато човек не натрупа опит и рутина, които да му позволят да реагира адекватно във всяка ситуация”, подчертава фермерът с успешен бизнес.

Най-важният елемент в пълноценния живот за Здравко Узунов обаче е семейството. Споделя, че всичко постигнато е било възможно само с подкрепата и любовта на близките му и съветва младите хора „ да уважават близките си и да градят живота си заедно. Всичко друго няма смисъл, защото, дори и да успеят, ще е много по-трудно, а най-сладкият успех е споделеният”.

„Използвам възможността да благодаря на семейството си – заради тях всичко има смисъл! Трудностите винаги са ни сплотявали и независимо, че в момента животновъдството е много трудно, аз вярвам, че ще дойде ден, когато нашият труд ще бъде оценен”, казва още Здравко Узунов.