Заради влажната и хладна пролет тази година, в посевите е представен целият учебник по фитопатология в житни и вероятно това още не е краят. Пораженията от вируси са с мащаба на пандемия. Това каза зърнопроизводителят Мариела Йорданова. 

При лабораторни проби от полета в стопанството на Йорданова са изолирани ечемичен вджуджаващ вирус, пшеничен вджуджаващ вирус, както и нова раса на жълта ръжда, различна от тази през 2014 г. 

“Векторите са ясни - листните въшки и цикадите. Не можахме напълно да се справим с летежа на бълхите и мухите, при които имаше няколко поколения. В последните 3 години се заредиха сухи есени и топли зими и има висок каламитет на много неприятели във всички култури, които в момента ни е трудно да овладеем заради забраната на цели групи активни вещества, без да има заместващи”, обобщи Мариела Йорданова.

“За разлика от предходните 4-5 години, които не бяха подходящи за развитието на фитопатогени, тази стопанска година е “прекрасна”, посочи Ивелин Желязков, биотехнолог и специалист по биохимия и физиология на растенията.

Основният проблем в много райони на страната е свързан с наличието на жълта и кафява ръжда. Те се проявиха в местата, където имаше най-големи температурни разлики, които дестабилизираха растенията и ги направиха по-податливи на заболявания.

 Проф. Киряков: Фермерите да внимават за кафява ръжда и житни дървеници в пшеницата

От друга страна са и нарушенията в растителната защита. “Там където растенията бяха стресирани по химичен път - с фунгициди и с хербициди и сложни смеси, които не трябва да се прилагат. Ръжда се прояви и на места, където не беше спазена растителната защита и имаше много големи пролуки между отделните пръскания. Колкото и да е добър един фунгицид, той си има период на действие и превенция” подчерта Ивелин Желязков.

Вирозите са другият характерен проблем в есенниците тази пролет заради изпуснати срокове за третиране с инсектициди и топлата зима, която позволи на листните въшки да са по посевите, при това в активна форма. Очакванията на специалистa по биохимия и физиология на растенията са, че до края на вегетацията листните въшки и вирусите ще бъдат основен проблем, тъй като въшките са заразени с вируси и ще са непрекъснат резервоар за разпространението им. Щетите от вирозите, щетите от ръждата на места ще доведат до значителни редуциране на добивите при жътва.

Ивелин Желязков: “Много хора пропускат растителната защита през последните 30 дни от вегетацията на културите и именно там се формират около 20% щети от заболявания по класа”.


Земеделците трябва да си пазят докрай добива и вложението, което са направили и на всеки 30 дни трябва да имат растителна защита срещу всички фактори, които влияят отрицателно на добива, посочва Желязков.

Наблюденията му показват, че в много малко стопанства се прилага мониторинг на посевите (дори при големите арендатори, които разполагат с екипи). А в същото време на базата на мониторинг, се провежда и навременна растителна защита.

В бюлетина по растителна защита на БАБХ към 31 май се посочва, че климатичните условия са благоприятни за масовото намножаване и вредна дейност на листни въшки. В отделни области се наблюдава плътност над ПИВ. В областите: Велико Търново, Добрич, Перник, Плевен и Силистра е установена плътност с 10-15 % нападнати растения. Заради листните въшки още през есента, в някои области се наблюдават посеви с вирусни заболявания с до 30% болни растения.