През последните три години има възходящ тренд в популацията на икономически значими вредители в зърнопроизводството и са необходими спешни мерки от страна на държавата за преодоляването им. Това каза в интервю за Агри.БГ Мариела Йорданова, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Лудогорието. По думите ѝ тази година е много трудна за маслодайните култури. 

Новите правила за подпомагане няма да се отлагат

Началото на стопанската година започна със суха и топла есен. Забелязва се, че рапицата отстъпва по площи. В големи райони като Добруджа вече не се отглежда, тъй като е много рискова култура. Рапица има в Лудогорието, Плевенско и Южна България, но тази година не очакваме високи резултати като предходни години - труден старт, трудна агротехника, трудна защита, предвид големия брой забранени активни вещества. Тази година се наложи да се разорат хиляди декари рапица заради агрометеорологичните условия и заради нападения от неприятели. 

Годината като цяло се очертава като много трудна за маслодайните култури. 

Много Ваши колеги трябваше да презасяват слънчогледа през тази пролет…

При слънчогледа положението е същото, дори в пъти по-зле. Необичайната пролет или по-точно топлата, но продължителна и суха зима, доведе до намножаване на много неприятели.

Наблюдава се тенденция за нехарактерен неприятел при пролетниците - щурците. Нападенията са вече трета година, но с взрив през тази. Докато миналата година имаше единични случаи на разораване на площи - включително 240 дка в моето стопанство, тази година са засегнати десетки хиляди декари. Само в една област в Южна България колеги съобщават за 120 000 дка. В нашия район ⅓ от площите слънчоглед пропаднаха и се пресяха. При минималните обработки се наблюдава, че положението с вредителите е по-лошо. 

Освен щурците, има сериозни нападения от телен червей, пясъчник, хоботник


Водите ли борба срещу тези вредители?

Нямаме препоръки и нямаме технология за извеждане на борбата с тях. Ние производителите алармирахме, а службите реагираха след нашия сигнал. А би следвало да е обратното. Трябва да имам система за мониторинг и ранна сигнализация за подобни нападения. 
Това положение е провокирано от забраната на много групи активни вещества и практическата невъзможност за химическа защита.

По какъв начин реагираха службите?

До този момент - само установяване на плътност и каламитет. Нищо повече.

На този етап ние нямаме управление на рисковете от биологичен характер с вредители и от агрометеорологичен характер. Нямаме! За пазарни механизми - да не говорим!

При така създалата се ситуация с високи прагове на икономическа вредност от страна на вредители, не трябва ли Министерството на земеделието да предприеме действия?

Задължително е да има бърза реакция - не само заради щурците, но и за други неприятели. Освен цели групи инсектициди, са забранени цели групи активни вещества и при фунгицидите. При тях до някаква степен има заместители, но не за всички. Въпрос на обследвания и бърза реакция за дерогация е. Ние говорим за това от 2 години. Някои държави го направиха. Румъния е царевичарска държава, Унгария - също. И всяка година правят дерогация.

Тоест, спрямо икономически значимите вредители за съответната година, да се поиска разрешение за употреба на определени ПРЗ, по изключение?

Точно така! Или, ако има признати действащи препарати, трябва да се вземат регистрации и в България. Защото ние всъщност, не знаем кое е работещо в подобна ситуация. Тук трябва да има спешна намеса на науката и администрацията! Защото това е възходящ тренд вече трета година. Не просто постоянно присъствие в ограничени площи. Може би дори ще се наложи извънредна намеса на селскостопанска авиация. 

Можем ли вече да кажем какви са очакванията за добив от есенните култури?

Допреди няколко дни имахме много голяма тревога за есенниците, защото сериозно се засуши. Сега имаме глътка въздух, но не навсякъде е така. Локалните валежи не обхванаха цялата страна и все още на места в Централна България и части от Южна продължава тревогата за есенниците.

След преваляванията очакваме сравнително добра реколта. Имаме много важна задача сега - в изкласяване, преди цъфтеж да можем да направим добра растителна защита, за да опазим пшениците от фузариум и др. болести. Очаква се каланитет на дървеница и на пиявица, за които имаме средства за защита и е се справим.  

Проблемът със засушаването и ниската влагозапасеност е вече от години, а в същото време ние бяхме орязани от възможността за рехабилитация на Напоителните системи (там където ги има все още). 

Ще спазите ли традицията и тази година с провеждането във вашето стопанство на открит Ден на пшеницата?

Разбира се. Денят на пшеницата традиционно ще се проведе в първия петък на месец юни - 3 юни (петък) от 10 часа в опитните полета на стопанството ни в Кубрат. Ще има изцяло нови сортове култури - някои все още в процес на изпитване, както и добре познати на земеделците сортове.