Темата за водата за напояване отново е на дневен ред. Много трудно се прави узаконяване на старите сондажи, а всички разходи по процедурата достигат до 5 000 лв. на съоръжение.

Гласувайте: Как се справяте с кризата при реализацията на мляко?

За това алармира земеделският производител от пазарджишкото село Мало Конаре Иван Кабуров. „Около две години продължава процедурата. На практика трябва да загробиш стария сондаж, а това са съоръжения, които са направени, за да подпомагат земеделците и да се напоява земята“, сподели той за Агри.БГ. 

Землището на село Мало Конаре е осеяно с кладенци, поливно земеделие се е развивало успешно на повече от 20 000 дка и преди 1989 г. Полетата с вкопани хидратанти са изградени през 80-те години на миналия век. За да видят уникалните съоръжения, в района по онова време са водени чуждестранни делегации, а местните са отглеждали успешно домати, пипер и други зеленчуци. 

„Това са големи богатства и уникални съоръжения, сондажите са на 40 м, а поливната вода на 6 м“, разказва Кабуров.

Още преди години той започнал да търси решение на проблема с узаконяването на наличните съоръжения. При запитвания от негова страна за узаконяване на терен, в който има стари сондажи, отговорът е бил доста абсурден – необходимо е да се загроби старият съществуваш сондаж и на негово място или до него да се изгради нов.

„Нямаш право директно да узакониш стария“, обяснява земеделецът, на база отговорът, който му е даден на него конкретно. 

Въпреки че получавал от колеги съвети да не повдига въпроса, Кабуров настоява да се намери трайно решение на проблема, тъй като трябва да се оправдаят разходите, свързани с напояването – маркучи, капково напояване, помпи и всичко останало. В същото време в схемата липсва водоизточникът. 

При проверки от Държавен фонд "Земеделие" полето ще се води неполивно, понеже е необходим или договор с „Напоителни системи“, или да посочиш собствен водоизточник. 

„В този случай трябва един специалист да ти направи проект, друг да направи заснемане на терена, трети слага водомер, прави се анализ на водата и н.т. Около 5 000 лв. излиза узаконяването на един сондаж, при това по цени на услугите отпреди няколко години. На държавата може да се плаща малка такса, но услугите преди това са доста скъпи“, коментира Кабуров. 

Високите разходи и продължителното време за завършване на процеса са причина на хората да им минава желанието за работа и за поливно земеделие. И това дава предпоставки да се черпи вода от незаконни сондажи. 

В нивите, които обработва Кабуров, има два узаконени сондажа и 5-6 стоят без да се ползват. Досега той не е загробвал съществуващ сондаж, смята че и неговите колеги няма да тръгнат да рушат нещо толкова ценно.

„Грехота е. Загробването означава да се запълни с камъни и да се циментира отгоре. Това е ужасно и няма логика“, казва стопанинът, който развива зеленчукопроизводство и полско земеделие. 

Според него е правилно да се даде преходен период, в който с декларация да се посочва наличието на сондажи. Да се сложат водомери, но режимът на регистрация да бъде по-облекчен и либерален. 

Проверки от Басейнова дирекция в момента почти няма. Поради липса на кадри оттам успяват да нагледат само законните сондажи. 

Регистрацията на кладенци за собствени подребности бе удължена с три години. Това стана в края на ноември 2022 г. с  промени в Закона за опазване на околната среда и водите.