В продължение на месеци напояването беше ябълката на раздора при изготвянето на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Въпреки че от Брюксел не ни разрешиха да вложим около 850 млн. лв. за модернизиране на напоителните системи, те бяха склонни поне да заделим 120 млн. лв. за инвестиции, свързани с ефективното използване на вода в земеделските стопанства.

Стопани ще могат да оправят напояването си с помощ от почти 120 млн. лв.

Тези пари ще се дават като безвъзмездна помощ на стопаните, но те трябва да си поемат 50% от разходите. Министерството на земеделието взима за основа броя проекти, свързани с напояване, подадени по приема на подмярка 4.1 през 2016 г. Затова са решили, че настоящите почти 120 млн. лв. ще стигнат за 150 проектни предложения.

„Как винаги правите така, че големият ресурс се разделя между 200 човека, после правите тъпи дискусии защо обезлюдява страната и плащате милиони левове някой да напише стратегия, за да спре обезлюдяването“, коментира читател на Агри. БГ, а негов колега допълва:

„Всичко е умишлено, приятелю, случайни неща няма. Има хора, които знаят условията за кандидатстване още преди да са оповестени публично. Всичко е направено с цел разпределението на едни пари на определен кръг от хора“, смята той.

Овощарят Петър Петров също негодува и прави следната сметка, давайки за пример своето стопанство:

„Имам 60 дка овощна градина и при най-голямото надуване на сметка със сондата няма как да мина 100 хил. лв. Реално бих се справил и с 30-40 хил. лв. Вместо да подпомогнат всички с по 10-30 хил. лв. да си бият сонда и да си пуснат капково напояване, ще дадат на 100 човека по милион. Работата е ясна“, категоричен е той.

Между другото, като стана дума за биене на сонда, от екоминистерството припомниха, че срокът за регистрация на кладенци, сондажи, герани, каптирани извори, дренажи и други, разположени в имота, е 28 ноември. След тази дата ликвидирането на незаконните съоръжения ще бъде за сметка на собственика им. Тази новина отприщи нова порция на недоволство сред производителите.

„С този срок слагаме край и на зеленчукопроизводството, и на овощарството. Догодина много от производителите на зеленчуци ще останат и без обвързано подпомагане, защото условие за получаването на помощта ще е използване на вода от регистриран сондаж. Такива съображения имат само големите производители. По този начин държавата много лесно ще смачка и малкото останали семейни стопанства“, смята полевъд.

Друг ни призовава като медия да попитаме управляващите „защо унищожиха хидросъоръженията за поливане и какво предлагат на малкия земеделец за поливане като алтернатива, след това да плашат производителите с глоби.“

Читател, подписал себе си като бивш кадър на Районна ветеринарномедицинска служба (РМВС), обяснява в детайли защо изграждането и узаконяването на един сондаж (тръбен кладенец) с дълбочина от около 25 м за промишлени цели в момента надхвърля 15 000 лв. 

„Минава се през проектиране, доклад от хидрогеолог, изграждане на проби за водочерпене, анализи на водата (там са над 2000 лв.), приемателна комисия от Басейнова дирекция и общината, издаване на разрешително за водоползване, което е със срок, водомер, дневници, ежегодни доклади и декларации за сондажа към Басейнова дирекция, ежегодни двукратни проби от водата за показателите, заложени в разрешителното за водоползване и плащане на сравнително малки суми, сравнени с цената на водата от ВиК“, изрежда той.

Ако и вие като земеделски стопанин сте зависими от поливането, включете се в тематичната анкета на Агри.БГ: „Ще спазите ли срока за регистриране на кладенец/сондаж?“. Друг е въпросът кое е на дневен ред –регистрирането на водовземното съоръжение или по-скоро неговото узаконяване.