Живях 8 години в Испания. Роди ми се син, прибрах се в България. Яд ме беше, че земята пустее и малко на инат се захванах със земеделие. Втората причина да се върна е, че домат като нашите в Испания не съм виждал, сподели фермерът Калоян Косев от Русенско за Агри.БГ.

Производител: Добавената стойност е единственото решение

Така, вече пета година той отглежда зеленчуци. Грижи се за 23 дка в село Нова Черна до Тутракан, където растат домати, лук, чесън, тиква, боб, моркови. В село Ново село на 20 км от Русе има още 2 дка с пипер, патладжан, подправки. На още 20 дка е засадил лешници, но първата реколта от тях очаква след 2–3 години.

„Започнах да отглеждам култури първо за себе си. Дори не мислих за пазар. Стъпка по стъпка започнах да произвеждам повече и да реализирам на пазара. Дори си направих оранжерии на около половин декар. Опитвам се да поддържам голямо разнообразие. Гледам и кокошки за собствени нужди, от които добивам естествен тор,“ разказва производителят. 

Косев държи на българските сортове. Когато ги избира, гледа по-скоро да са вкусни, отколкото устойчиви. В момента е в преход за биологично производство и очаква всеки момент да получи сертификат.

„Почти не ползвам препарати. Разчитам много на народни методи. Във всички оранжерии слагам босилек, чубрица. Гледам всяка седмица да пръскам с разтвор от прясно мляко, сода и йод. Има ефект,“ смята фермерът.

В градините се занимава главно той. Майка му помага с реализацията на стоката на пазара в Русе. Синът му също често хваща мотиката. Разнася и на клиенти от Интернет. На фермерския пазар пред Министерството на земеделието в сряда участва за първи път.

„Реших да пробвам в София, защото съпругата ми е от едно село наблизо, иначе разходите щяха да бъдат доста повече. Замислял съм се да участвам на фермерския пазар и във Варна. По-близо е до Русе, пък и сестра ми живее там. Сега клиентите най-много търсят домати. Отглеждам сорта „Розова магия“, гледам че се харесва,“ радва се Косев. 

За разлика от много негови колеги, които тази година се оплакват от реколтата от домати, той е доволен. Все още е рано да се говори за пипера, но за момента годината е благоприятна. Лукът не дава толкова добри добиви като предишни години, тъй като многото дъждове са довели до загниване.

„Към момента успявам да се издържам само със земеделие, но зависи какво разбираме под успех. Да си платя тока и водата, страничните разходи, тренировките на сина ми, мога. Но да спестя пари, за да си допостроя къщата, не мога,“ разсъждава производителят.

Липсата на частична инвестиция, която му е необходима да кандидатства по проект за еврофинансиране, го спира. Иначе има желание и идеи за склад, цех, хладилници, преработвателен цех. На въпроса за трудностите в работата, той споделя, че болестите и неприятелите по културите не са най-големите.

„Първата ми трудност беше откъде да се информирам истински. Информацията в Интернет понякога е противоречива, а с по-възрастните производители не може да се спори. Затова се уча главно на принципа проба – грешка. Имам проблеми и с работната ръка. Той вече не зависи от това, колко пари ще предложиш, просто няма хора,“ коментира фермерът.