Единственото решение е добавена стойност към всеки продукт, което ще рече, че трябва да се развиваме с някаква преработка, коментира биопроизводителят Елисавета Витанова за Агри.БГ.

Биопроизводството: Кога ще дойдат допълнителни средства?

Тя е една от първите в България, които избират биоземеделието като своя път за развитие. Всичко започва преди десетина години с разсадник, в който отглежда сертифициран овощен посадъчен материал. Около него засажда трайни насаждения – сливи, ябълки, вишни, череши, орехи. На малки площи има и биозеленчуци – домати, краставици, тиквички, пипер. 

Стопанството на фирмата, на която е управител, включва общо 160 дка. Освен в Дупница, Витанова се грижи и за градина в близкото село Тополница. Това, че се намира в града обаче, я лишава от важни точки, за да кандидатства за евросубсидиране.

„Опитвали сме се да правим проекти, но не попадаме в селски район и изпадаме от класациите. Затова продължаваме със собствени сили да се борим. Имаме много идеи, но всичко зависи от средствата. Дано в бъдеще да имаме по-голям шанс за евросубсидиране,“ надява се производителят.

Тя търси реализация на продукцията си на фермерските пазари в София, тъй като са най-близо до стопанството.

„Всичко се бере прясно предишната вечер и се докарва на пазара. Клиентите ни познават. Имаме си доверие, което е най-важното. Освен това, разбира се, имаме сертификат, който всяка година подновяваме. Но като цяло, пазарът е труден,“ жалва се Витанова.

Друг проблем, който среща, е остарялата налична техника, но той отново е свързан с липсата на средства. Разбира се, остава и въпросът с малкото работна ръка. Отскоро синът й помага с машините, от време на време се включват и жени от съседното село.

„Няма хора, както навсякъде. Работата е трудна, изисква много усилия, а реализацията не винаги е успешна. Да не говорим за климатичните промени. Например през последните три години нямахме никаква реколта от сливи. Сега за първа година поне имаме продукция,“ радва се Витанова. 

Тя оценява времето тази година като благоприятно за производителите в Дупнишко. Не се оплаква нито от градушки, нито от порои. В момента даже се моли за дъжд. Има добра реколта от сливи в градината й, която се намира на 850 м височина.

„Тенденцията в последните години е, че колкото по-нависоко са насажденията, толкова по-добре вирее. Долу в низините е кошмарно с късните пролетни слани. Нависоко обаче стои проблемът с напояването. За съжаление, тази година няма да имаме реколта от ябълки. Точно по време на цъфтежа имаше проливни дъждове, температурите бяха ниски. Явно опрашването не се получи както трябва,“ предполага производителят.