Независимо от всеобщото мнение - правото, подобно на математиката, е точна наука. Както когато в математиката доказваш, че една теорема е правилна или не, така и в правото, за да накажеш някого, трябва да докажеш той виновен ли е или не. В това е убеден Пламен Абровски, юрист и анализатор по Обща селскостопанска политика (ОСП) в свой анализ за Агри.БГ.

Един обвиняем до днес след скандала с къщите за гости


Както в математиката всяка доказана теорема е общовалидна, така и в правото - когато вземаш решение да накажеш една определена категория бенефициенти, трябва да си абсолютно убеден не само в правотата си, но и в наличието на достатъчни основания за това. Какво имам предвид?


През лятото, след поредния скандал с поредната „къща за гости”, в който беше замесено името и на политическо лице, държавата взе решение да направи проверка на всички проекти, одобрени от Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) по мерки 311 и 312 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в България за периода 2007-2013 г. Няма да коментирам какво представляват двете мерки, нито вече отменената методика, по която бяха налагани санкциите досега. Ще се опитам обаче да отговоря на няколко въпроса, които с оглед санкциите, които ДФЗ предстои да издаде, ще бъдат много актуални. Особено в съдебната им фаза.


Първият въпрос, на който ще дам отговор е: „Има ли право ДФЗ да провери проектите по мерки 311 и 312, свързани с построяването на къщи за гости, за които е изтекъл мониторинговия период? ”.


Краткия отговор на този въпрос е „ДА!”. ДФЗ има пълното право, например на седмата година да провери  5-годишния мониторингов период. Тази възможност е заложена в чл.72 от Регламент 1698/2005 г. и е задължителна за изпълнение от всяка една държава-членка. Още повече, че съгласно чл.45, ал.2  от Наредба 29 и чл.45, ал.2 от Наредба 30, правото на институциите (ДФЗ,  МЗХГ, Сметната палата, ЕК и Европейската сметна палата и Европейската служба за борба с измамите) да извършват проверки не е ограничено със срок.

43,1 млн. лева санкции са наложени на над 100 проекта за къщи за гости


Ето защо буди недоумение следното решение - проверката на всички проекти по двете мерки, които касаят изграждането на къщи за гости, да бъде разделена на две. Като само тази проверка, по която ще се проверяват проектите, в период на мониторинг, да бъде възложена на ДФЗ”. А проверката на всички останали, да бъде възложена на органите на Министерство на вътрешните работи, Национална агенция по приходите и Прокуратурата на Република България.


Както посочих по-горе, причината да се направи пълна проверка на всички проекти за къщи за гости, е за да се установи дали построените къщи се ползват не по предназначение – т.е. за лично ползване. Поне тази причина изтъкнаха пред медиите.
Да се докаже обаче дали една къща за гости се ползва или не по предназначение, е изключително трудно. Затова не беше учудващо за никого, че първото и основно нещо, което беше предмет на проверката, бяха броя нощувки. 


Може би и поради тази причина не направи впечатление на повече хора, че проверката затова беше поверена на Министерство на вътрешните работи, Национална агенция по приходите. Може би дори това решение изглежда логично за тях. Да ама не, както казваше покойния Петко Бучаров. 


Когато един проект се проверява от органите на Министерство на вътрешните работи, по закон единствената цел на проверката, е да се установи дали има престъпление, по смисъла на Наказателния кодекс. Такова ще има например в случаите, ако има нерегистриране на посетители или например е използван неистински документ при кандидатстване и други подобни. Тези органи нямат компетентността да проверяват за нередности, по смисъла на Регламент  1698/2005 г. Същото важи и за проверките, които правят органите на Национална агенция по приходите. Проверява се за данъчни престъпления или нарушения. Тоест, ако проверката констатира неиздаден касов бон, санкция ще има. Но ако констатира малко или никакви приходи, основание за санкция няма как да има. Това е и причината, по данни на Прокуратурата, от над 750 проекта да има образувани само около 23 досъдебни производства.


Данни от Национална агенция по приходите все още няма, но предполагам, че и там констатираните данъчни нарушения ще бъдат минимални.


Съвсем по друг начин завърши обаче проверката, която ДФЗ направи на проектите, които са в период на мониторинг. Съгласно информацията, публикувана на електронната страница на ДФЗ на 15 ноември 2019 г., от 276 проверени проекта, 253 от тях ще бъдат санкционирани. Като 158 от тях ще трябва да върнат 100% от получената субсидия.


Казано с други думи 158 проекта, които на практика са успешни, ще трябва да върнат всички средства, които са получили. 


В математическо изражение се оказва, че 57% от проверените проекти трябва да върнат цялата субсидия, която са получили или общо 43 милиона лева. А сега си представете какви щяха да са цифрите, ако ДФЗ, а не МВР и НАП беше проверил и проектите, които са извън мониторинг. С отказа ДФЗ да провери всички бенефициенти по мярка 311 и 312 се дискриминират определен брой бенефициенти, за сметка на други.


Преди да коментирам причините, които според мен водят до санкционирането на едни и не налагането на санкция на други, ще се опитам да дам отговор на един друг въпрос. А именно - може ли ДФЗ да налага санкция за неспазване на бизнес плана?


Според мен, санкционирането на бенефициенти единствено и само на база неизпълнение на бизнес план, от гледна точка липса на приходи от предварително заложените нощувки, не е възможно. Разбира се единственият, който ще има последна дума е българският съд,. Но ето причините, заради които не смятам, че има основание за налагане на санкция в този случай:


- По своята същност, бизнес планът и по двете мерки, е документ, чрез който бенефициентът доказва пред ДФЗ, че инвестицията, която смята да направи, ще бъде икономически жизнеспособна. Заедно с това ще създаде устойчива заетост. В случая с къщите за гости - за 10 години напред. Това е документ, приложение към чл.16 от Наредба 29 и чл.16 от Наредба 30. Особеното тук е, че бизнес планът по своята същност представлява прогноза от страна на бенефициента как в следващите 5-10 години ще се развива неговия бизнес. В него бенефициента посочва, на база информацията и данните, които има към момента на кандидатстване - какви разходи предполага, че ще има и какви приходи предполага, че ще има. В случая с нощувките, в него се посочва, на база търсенето в момента, колко гости очаква на година и съответно какъв приход. Посочва се дали и колко персонал ще бъде нает, колко средства за реклама ще бъдат отделени и т.н. Важно е да отбележа, че когато ДФЗ оценява проектите за целите на избора или т.нар „ранкиране”, този бизнес план не се оценява. Въпреки това обаче, ДФЗ прави проверка на този бизнес план, за да установи дали той доказва  жизнеспособност на инвестицията.


- На 8 май 2019 г. след направено преюдициално запитване от страна на Естонски съд, Съдът в Люксембург постановява Решение по „C 580/17” по тематика, която е много близко до българския казус с къщите за гости. Съгласно становището на съда, когато бенефициерът на безвъзмездна помощ, отпусната по инвестиционен проект, съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) по линия на Регламент № 1698/2005, не изпълни проекта в един от аспектите, които е посочил в заявлението си за безвъзмездна помощ (а този аспект е сред критериите, въз основа на които са оценени заявленията за безвъзмездна помощ с оглед на класирането им по приоритет, въпреки че въпросният критерий не е изискван от съответно приложимата национална правна уредба), това неизпълнение съставляват нередност, тъй като води до съществена промяна на инвестиционния проект по смисъла на член 72, параграф 1 от Регламент № 1698/2005.


Ще започна от втория факт. Казано просто, съда в Люксембург казва, че ако при кандидатстване, бенефициентът сам е поел ангажимент да изпълни определено условие, което не е част от критерия за оценка, но е оценено за целите на законодателството, той е длъжен да го изпълни. Ако не го изпълни и това доведе до съществена промяна на инвестиционния проект, тогава съответният орган констатира нередност и налага санкция. 


Решението на съда е много интересно и касае неизпълнението на ангажименти в бизнес плана на един естонски бенефициент. Проблемът идва от това, че той не е наел посоченият брой персонал. 


Подобно на ДФЗ, естонската Разплащателна агенция твърди, че с подписването на договора за финансиране, въпросният бенефициент се е задължил да изпълни проекта по начина, описан в заявлението за безвъзмездна помощ. Въпреки че делото касае различен тип инвестиция, решението указва начина, по който Съдът призовава Естония да тълкува Регламент 1698/2005 г. в частта, която е общовалидна и за българските къщи за гости. Съществен елемент, на база, на който е постановена тази част от решението, е наличието на волеви елемент. Естонският бенефициент е могъл, ако е искал, да назначи предвидения в неговия бизнес план персонал. Той съвсем съзнателно не е направил това действие. В случая с българския казус обаче волеви момент липсва. Няма как да се докаже волеви момент при липсата на нощувки. Ако един бенефициент е изпълнил всичко, което е предвидил в бизнес плана, с изключение на предвидения от него брой нощувки, тогава той няма как да носи отговорност за това. Още повече, че ДФЗ към момента на одобрение на проекта, в следствие на проверката на самия бизнес план, сам е потвърдил предположението на бенефициента, че заложеният от него прогнозен брой нощувки, е реален.

Фал: Заключиха служители на ДФЗ в къща за гости


И сега да се върнем на причините, поради които държавата съзнателно ограничава кръга от бенефициенти, които ще санкционира за неспазване на бизнес плана по мерки 311 и 312 от ПРСР 2007-2013 г. Според мен основната причина е намаляване на щетите, които държавата сама ще си причини. Ако при 276 проекта има 57% проекти с нередност, за която трябва да се възстановяват всички получени средства, представете си процента при всички проекти за къщи за гости. А сега си представете, че проверка на бизнес плана се направи на всички проекти, получили финансиране по мярка 311 и 312, а не само на тези за къщи за гости. 


Подобен висок процент на регистрирани нередности неминуемо ще направи впечатление на Европейската комисия, а и не само на нея. Сега сме в период, в който се договаря бюджета за следващия програмен период. Определени държави-членки желаят да обвържат финансирането с прилагането на закона. Разбираемо е, че в такъв момент държавата ни желае да скрие мръсните си ризи, но когато това касае данъците на всички нас е редно да се запитаме - защо?   

 

Визитка:
Пламен Абровски е юрист, занимаващ се с европейското законодателство, свързано с прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. В периода 2010-2015 г. е бил представител на Министерство на земеделието, храните и горите в постоянното представителство на Република България в Брюксел, с ресор ОСП и държавни помощи.