Ягодата е многогодишно тревисто растение, но има и някои особености, характерни за храстовидните растения. Подземната й част е видоизменено стъбло - коренище, от което израстват корени и надземни органи - силно скъсено стъбло, листа, ластуни, цветоноси с цветове и плодове. Може да живее до 6-7 години, а при най-благоприятни месторастения и повече. От стопанска гледна точка обаче обикновено е изгодно насажденията с ягоди да се отглеждат до получаването на 2-3 пълни реколти, защото след това растенията се заразяват от много вирусни болести и ги нападат различни неприятели, поради което плодовете силно издребняват и добивите неколкократно намаляват.

Стъблото на ягодата е многогодишно, с ясно изразени годишни кръгове. То е късо и при пълно развитие обикновено не надхвърля 7-8 см, като част от него е в почвата. През втората половина на лятото и началото на есента по горната му третина израстват разклонения, които отново се разклоняват през следващото лято, и т.н. При полагане на добри грижи за растенията по върховете на стъблото и разклоненията му през септември започват да се образуват зачатъци на цветни пъпки, което продължава и през октомври-ноември. Навлизането на растенията в тази фенофаза се благоприятства от скъсяването на деня на около 11 часа. Само два пъти плододаващите в годината сортове ягоди (ремонтантните) залагат плодни пъпки и при по-дълъг ден. По-нататък, за да продължи диференцирането на цветните пъпки и да може те през пролетта да цъфтят нормално и да завързват плодове, сортовете на отглежданата в нашата страна градинска ягода изискват въздействие на ниски температури под 8°С в продължение от 600 до 800 часа. У нас на открито такива условия съществуват навсякъде. При отглеждането обаче на ягоди в отоплявани оранжерии това изискване трябва да се има предвид.

В основата на стъблените разклонения на ягодовите растения израстват нови корени, наречени придатъчни, които се разполагат винаги по-високо от основните (първичните) корени. Със застаряването на растенията първичните корени постепенно отслабват и загиват, затова по-голяма част от кореновата им система се издига над почвата. Именно затова винаги трябва да се садят малко по-дълбоко, отколкото когато са били като разсад в почвата. По тази причина през втората и особено през третата година на пълно плододаване ягодовите растения трябва леко да се загърлят при окопаването, за да не остават „въздушни” корени над почвата и да не се влошават условията за хранене. Към края на лятото и през есента в стъблата и корените на ягодовите растения се отлагат запасни хранителни вещества, състоящи се главно от белтъци и скорбяла. Те повишават студоустойчивостта на растенията, които ги използват и за растежа на надземната и подземната си част през следващата пролет, включително до оформянето на първите завръзи.

Ластуните, наричани още столони или мустаци, са изменени стъбла. Образуват се в основата на листните дръжки и служат за вегетативно размножаване на ягодовите растения. Броят и дължината им са сортова особеност, но много зависят и от климатичните условия и от полаганите грижи, особено от напояването, окопаването и торенето с азотни торове. Ластуните изтощават майчините растения, затова трябва редовно да се премахват. По ластуните се образуват възли с пъпки, от които израства розетка (зачатък на ново растение). След оформяването на розетките с по няколко листа от долната им страна се образуват зачатъци на коренчета, които при достатъчна почвена и въздушна влажност бързо израстват като основни (първични) корени и проникват в почвата. Така се получават нови дъщерни растения, които при определени условия може да се използват за разсад.

Листа - всеки лист се състои от три петури с къси дръжки, свързани с обща дълга дръжка. При някои сортове ягоди се срещат и листа с по 4-5 петури. Големината, формата и назъбването на петурите, гладкостта или нагънатостта им, овласеността, светлозеленият или тъмнозеленият им цвят, матовостта или лъскавината им са сортови признаци. Листата израстват най-интензивно през два периода на годината - април-май и от края на юли докъм края на септември и началото на октомври. Ягодата може да се приеме като вечнозелено растение или с периодично сменящи се листа. Животът на образуваните през пролетта листа е средно 80 дни, докато къснолетните и есенните са по-дълготрайни и успешно презимуват, ако има снежна покривка, като през следващата пролет постепенно изсъхват.

Цветове и плодове - ягодата започва да залага и да диференцира цветни пъпки още през предходната година, когато, както вече се изясни, продължителността на деня намалее на около 11 часа. Само два пъти плододаващите в годината сортове ягоди и месечарките залагат цветни пъпки и при дълъг ден. За да образуват обаче повече зачатъци на цветове, необходимо е след беритбата да се полагат редовни грижи за ягодовите насаждения - окопаване, подхранване, напояване, борба срещу болестите и неприятелите. За да протече успешно развитието на цветните органи и да се стигне до плододаване, както вече беше посочено, ягодовите растения изискват въздействие на определена ниска температура.

Цветовете се разполагат в съцветия с общи дръжки - цветоноси. По върховете на стъблата и разклоненията им от различен порядък при благоприятни условия за растеж покарват по 1-2, а при някои сортове ягоди и по 3-4 цветоноса. На отделните цветоноси се образуват 5-10, а при някои сортове и до 20 цвята. С малки изключения цветовете на ягодовите сортове са двуполови, т.е. състоят се от женска част - многобройни плодници върху изпъкнало цветно дъно, и мъжка част - многобройни тичинки, разположени като венец в основата на венчелистчетата. Такива сортове ягоди може да плододават само когато се садят наред или наблизо до сортове опрашители.

Плодовете на ягодата в ботаничен смисъл са „лъжливи”, тъй като след оплождането се образуват не от плодниците, а от разрастването на плодното (цветното) дъно. Следователно същински плодове са самите семенца. Най-едри са плодовете от първите 1-2 до 3-тата беритба, а при следващите и особено при последните 1-2 беритби издребняват.

Кореновата система на ягодата се състои от коренище (подземно стъбло) и многобройни корени и коренчета от различен порядък. Много от основните корени се формират още на розетките и най-често броят им достига 30-35, а след засаждането на растенията на постоянно място в много случаи се увеличават до 100 и повече. В зависимост от биологичните особености на сортовете корените проникват в почвата до 75-100 см. Придатъчните корени, особено които израстват в основата на по-високо разположените (от по-горен порядък) стъблени разклонения, остават значително по- плитко. По отделните корени се образуват влакнести коренчета с разклонения от различен порядък, а върху тях - фини коренови власинки. Основната част от кореновата система на ягодата се разполага на дълбочина до 35-40 см. През пролетта, когато температурата на почвата се повиши до 5-6°С, корените започват да растат и да се образуват нови разклонения. Най-благоприятна за коренообразуване е температура от 12 до 15°С. При нашите условия корените нарастват най-интензивно и образуват най-много нови коренчета през септември-октомври и през втората половина на април и целия май. Значително по-слаб е растежът им през втората половина на юни и особено през юли и август. Власинките и много от кореновите разклонения от по- горен порядък не са покрити със защитен корков слой и затова, ако се изложат на слънце или на сух вятър, изсъхват дори и за по-малко от минута.

По кореновите власинки на ягодата живеят микроскопични гъби, които са в симбиоза (съдружие), известна като микориза. Те подпомагат ягодовите растения при извличането на минерални хранителни вещества от почвата, особено на по-трудно достъпните, а използват от кореновите власинки органични вещества.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Отглеждане на лешникови насаждения и тяхното торене

Можете да произвеждате ягоди и през есента

Окосяването на листата предпазва ягодите от много болести и неприятели

Основни изисквания на малината и къпината към външните условия