Какво ще е бъдещето на глифозата, предстои да стане ясно на европейско ниво. Междувременно депутатско питане до агроминистъра Кирил Вътев иска да узнае каква ще е позицията на България в предстоящото гласуване на Апелативния комитет в Брюксел. Неправителственият сектор в селското стопанство също следи развитието на темата, която провокира поляризирани реакции.

Предопределена ли е съдбата на царевицата?

Проектът за Регламент за изпълнение на Комисията за подновяване на одобрението на активното вещество глифозат беше предложен за гласуване на заседанието на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите SCPAFF на 13 октомври 2023 г.  Не беше постигнато мнозинство на гласовете. 

България гласува „въздържал се” с мотивите, че „веществото е във фокуса на обществения интерес, изразяват се съмнения за отрицателните ефекти от него, които не са добре анализирани, и всичко това налага внимателно разглеждане и разрешаване на всички спорни въпроси при подновяването му”, уточняват от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Хербицидът глифозат е в употреба от 1974 г. У нас са разрешени за употреба 31 продукта, съдържащи активното вещество. Одобрението на хербицида в ЕС беше подновено с регламент до 15 декември 2022 г., а впоследствие срокът за одобрение бе удължен до 15 декември 2023 г.

През 2021 г. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) и Европейската агенция по химикали (ECHA) започна поредица от обществени консултации, резултатите от които бяха предадени в Европейската комисия през лятото на 2023 г. Заключението е, че ПРЗ, съдържащи глифозат, все още отговарят на изискванията за безопасност, определени в чл. 4, параграфи 1-3 от Регламент (ЕО) 1107/2009.

„Изводите са, че не се очакват директни ефекти върху нецелевите организми за редица представителни употреби, но предвид функцията на глифозата като хербицид, може да възникне косвено въздействие върху биоразнообразието, например върху опрашители и тревопасни животни, които използват плевелите като източник на храна. Експертите обаче признават, че рисковете, свързани с представителните употреби на глифозат за биоразнообразието, са сложни и зависят от множество фактори”, казват от МЗХ, позовавайки се на заключенията на EFSA.

През септември тази година разговорите за глифозата в ЕК бяха подновени и беше предложено подновяване на одобрението на хербицида за 10 години. Обсъжданите нови условия за употребата му включват мерки за намаляване на риска, буферна зона за най-малко 5 до 10 м и дюзи за намаляване на отвяването, редуциращи го с най-малко 75%, освен ако резултатът от оценката на риска, извършена за специфична употреба на ПРЗ, показва, че такова намаление на риска не е необходимо. Освен това всяка държава членка може да допълва изискванията за мониторинг.

В настоящия отговор на българското агроминистерство не се назовава конкретно в каква посока ще гласува страната ни на следващото заседание, но се изразява следната позиция:

„Негативните мнения относно глифозата са обусловени от опасения, болшинството от които бяха опровергани от научните европейски агенции – че веществото е силно канцерогенно, токсично за репродукцията и има отрицателни ефекти от употребата му за човешкото здраве и околна среда.

На другия полюс – подкрепата на глифозат, се аргументира с липса на надежден аналог поради широкия спектър на действие, висока ефикасност, ниска цена и безопасност. Не на последно място, глифозат играе важна роля в перспективната за устойчиво земеделие no-till технология, тъй като неговата употреба понижава нуждата от механични почвени обработки, увеличаващи почвената ерозия и водещи до освобождаване на въглерод в атмосферата.

Евентуалната забрана на глифозат ще доведе до увеличаване на употребата на други хербициди в земеделието и повишаване на разходите за производство на растителна продукция.

Във връзка с всичко гореизложено считаме, че решението относно по-нататъшната съдба на това активно вещество следва да бъде информирано, експертно и отговорно; да се базира на научен и балансиран подход с внимателно отчитане на нагласите на всички заинтересовани страни на обществото в Република България – граждани, неправителствени организации и земеделски стопани.”