Телената ограда, изградена по сухопътната ни граница с Румъния, и „вълчата урина“ са изпълнили своята роля досега в борбата с Африканската чума по свинете (АЧС).

Африканската чума: Кой сгреши, къде, защо?

Това е становището на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към аграрното министерство, публикувано от директора проф. Георги Георгиев на сайта на институцията.

Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към аграрното министерство изгради миналата година 4-лентова телена ограда с бодлива тел по сухопътната граница с Румъния, за да спира придвижването на диви свине и други животни. Оградата се простира на 133 км от сухопътната ни граница.

Директорът на ЦОРХВ коментира и ефекта от използването на синтетична „вълча урина“ срещу разпространението на опасната инфекция, като се противопоставя на самото наименование, с което репелентът стана известен.

Проф. Георги Георгиев: „Наблюденията сочат, че в много случаи дивите свине доближават оградното съоръжение и усещайки отблъскващата миризма на препарата WAM-Porocol, синтетична ароматна съставка, наричана неправилно „вълча урина“, се връщат обратно.“

Ученият пояснява, че опаковки от синтетичната ароматна съставка WAM-Porocol са били поставени на разстояние 60-70 метра една от друга, като ароматът им трае от 4-6 месеца в зависимост от сезона.

„По данни на ловци, наблюдавано е прескачане на оградата от индивиди диви свине там, където не са били поставяни опаковки от репелента“, отбелязва професорът.

Дивата свиня се движи на табуни и излиза да търси храна най-вече през нощта. При това положение „оградата служи да се засече евентуалното ѝ пресичане при движение на дивите свине“. 

Пораженията от диви прасета по оградата дават на учените сведения за развитието епизоотологията на заболяването АЧС. Информацията е за интензивността и посоката на движение на стадата, за тяхната големина и състав.  

Проф. Георгиев отбелязва, че първото мъртво диво прасе с АЧС у нас е открито през есента на миналата година непосредствено до самата телена ограда на границата с Румъния. Там заразеното животно се е оплело при опит за преминаване в България с табун диви свине от Румъния. 

„Съоръжението беше изпълнило индикаторната си функция, за да покаже къде и кога се е случило събитието, посоката на движение, големината и състава на табуна, преминаващ границата ни с Румъния. Впоследствие въз основа на тези първични епизоотологични данни бяха определени и надзорните зони“, коментира ученият.


Неговата оценка е, че и в бъдеще преградното съоръжение трябва да се запази и поддържа.

Ето и причините за това:

- Оградата е „индикатор“ за трансгранично преминаване на диви прасета вече и в двете посоки, към България от Румъния, но и от България, към Румъния. Тя се вписва в общата рамка на останалите противоепизоотични мерки на Националната стратегия за контрол и ерадикация на АЧС в България;

- Програмата е комплексна, а ролята на преградното съоръжение е неотделима част от нея;

- Огнища на АЧС при диви свине все още се регистрират в областите Браила и Констанца на Румъния, но не и в непосредствена близост с оградното съоръжение.

Директорът на ЦОРХВ изтъква, че още при вземането на решение за изграждане на оградата позицията на Центъра е била, че „тази физическа бариера едва ли ще може механично да спре изцяло трансграничното преминаване на диви прасета между България и Румъния".

В същото време това съоръжение изпълнява различни функции е е част от общата стратегия за борба с АЧС - преди появата на първия случай на трансграничен пренос на вируса на АЧС и след това. 

Професорът обръща внимание, че огнищата на АЧС при диви свине все още се регистрират в областите Браила и Констанца на Румъния, но не и в непосредствена близост с оградното съоръжение.