Подготовката за първото изменение на Стратегическия план за периода 2023-2027 г. и предварителните данни за Кампания 2023 г. обедини в общо становище до агроминистъра три асоциации на месодайното животновъдство - Браншова камара за месодайно животновъдство (БКМЖ), Асоциация за развъждане на месодайните породи говеда в България (АРМПГБ) и Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ).

Вижте още: На война за пасища с държавата

 

Опасенията им са, че измененията ще стимулират по-скоро опазването на биоразнообразието, ”отколкото да фокусират фермерите върху повишаване продуктивността в животновъдството”, което по думите им поставя на риск предприемаческия интерес към продуктивно говедовъдство у нас.

Авторите на становището представят данни и заявяват, че по обвързаната подкрепа за 2023 г. месодайните крави, включени в развъдни програми (МеК-РП), не получават достатъчно бюджет спрямо останалите подсектори. Освен това месодайните крави извън развъдните програми (МеК) формират почти една трета от поголовието на държавата, а получават една четвърт от бюджета за обвързано подпомагане. МеК-РП и МеК имат най-голямо участие като брой животински единици.

Асоциациите коментират общите индикативни ставки за Кампания 2023 така: 

„Очаква се една застрашена от изчезване крава да получава два пъти повече финансиране от една продуктивна месодайна крава, а селекционните месодайни крави - едва 60%. Това може да стимулира отглеждането на застрашени от изчезване породи, отколкото фокусиране върху повишаване продуктивността, от което аграрната ни икономика има нужда. Ако погледнем ставките при ДПЖ, там има паритет между двете направления - продуктивност и биоразнообразие. Защо го няма и при ЕПЖ?”

Предложения по технологичните карти:

 

1.    Да се определят критерии, по които да се категоризират различните видове месодайни стопанства за ЕПЖ: крави с бозаещо теле (отбиване след 5-8 месеца и директна продажба на телето) и говеда – угояване (10 до 24 месеца възраст); технологии на отглеждане (оборно-пасищно, оборно отглеждане). Нужни са достатъчно на брой карти, които да дават обективната картина за ефективността на различните стопанства.

2.    Информацията в колона 4 „количество общо” на позициите за „Храна и добавки” следва да е съобразена с пълноценната дажба на животно на ден, изчислена през хранителната стойност, а не просто изброяване на различни храни.

3.    Степента на детайлизация на позициите „разходи за труд и осигуровки в производството” е прекалено висока и следва да бъде съобразена с дейности по управление и изпълнение.

4.    Да се унифицират общоприетите единични цени по позиции като ушни марки, фуражи, труд, ветеринарни услуги, горива и други, те да се вземат от официални източници и да се актуализират на годишна база.

5.    Предвидените съотношения в приходната част са напълно неясни като резултат и е нужно да бъдат пояснени.

6.    Технологичните карти за фермери, прилагащи оборно отглеждане, не предвиждат приходи от оборска тор, което е изненадващо.

7.    Да бъде спазено съотношение на подпомагането между млечен и месодаен сектор от 1 към 0,80-0,85 при кравите майки, което е общопризнат коефициент в световен мащаб.

Предложенията, свързани с измененията в Стратегическия план включват: пълен анализ на Кампания 2023; запазване на технологичните карти, подобряване и поддържане на актуалността им на три месеца; предвиждането на интервенции за угояване на говеда (10-24 м.) и интервенция за клане на угоени говеда (10-24 м.) в кланица или да се осигури нотифицирана целогодишна държавна помощ; предвиденото изработване на методология за определяне на праговете на застрашеност в зависимост от рисковия статус на местните застрашени породи животни” да остане така, както е определено в Наредба 10, чл. 57 (1).

И още:

 

„Застрашените от изчезване породи говеда да останат подпомогнати само по интервенции за развитие на селските райони, околната среда и климата, които не са свързани с пазарни ангажименти. 

Заложена е ставка за породи ЕПЖ до левовата равностойност на 212.21 евро/ЖЕ. Тя обхваща допустимост на всички животни с издадени сертификати от развъдната организация независимо от пола и възрастта. Отглеждането им с цел съхраняване на местните генетични ресурси като източник на генетично разнообразие и това е в разрез с воденето на селекция по продуктивност. 

Обвързването на подкрепата с реализирана продукция спомага за изсветляване на сектора на месодайното говедовъдство и ние подкрепяме тези политики. Ако целта ни е да увеличим родното производство и укрепим продоволствената независимост, която е в пряка релация със стратегическата сигурност, следва да подпомагаме адекватно високопродуктивните животни и увеличаването на тази цифра”, пишат  трите асоциации в писмото си до Кирил Вътев.

Можете да видите пълния текст на становищата и предложенията на БКМЖ, АРМПГБ, НАМГБ по Стратегическия план и технологичните карти ТУК. Писмото е подписано от  Иван Венински, Искра Григорова и Стоян Чуканов.