Зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова присъства на гласуването на доклада на евродепутата Алберт Дес на тема „Общата селскостопанска политика до 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“.

Българският представител и член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП Мария Неделчева от групата на ЕНП/ГЕРБ, участва пряко в гласуването. Документът бе приет след гласуване в пленарна зала на Европейския парламент.

В Доклада се настоява за по-справедлива, по-екологосъобразна, силна и добре финансирана Обща селскостопанска политика (ОСП). Един от важните акценти, а именно запазването на бюджета, който да позволява да се осъществят амбициозните цели на ОСП, бе включен в компромисните текстове на доклада.

Друг важен акцент е подкрепата за малките земеделски стопанства, чрез специфична опростена схема. В различните страни-членки структурата на селските стопанства е различна. Евродепутатите включиха в крайния текст поправката на Мария Неделчева, с която се иска всяка страна-членка сама да може да даде дефиниция за това, какво е малко селско стопанство.

Друга поправка, която обръща внимание на проблемите на българските животновъди, които нямат право на директни плащания, тъй като не притежават земя, бе приета още при гласуването на доклада в Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Противно на исканата поправка, не бе подкрепено предложението – ОСП да насърчава преминаването от високо интензивно животновъдство към друг вид, чрез предоставяне на подкрепа за земеделските стопани, които искат да прилагат високи стандарти за хуманно отношение към животните. Не бе подкрепена и възможността за премии на животновъди, които използват екстензивни пасищни системи и отглеждат сами фуражите си. В същото време позитивен вот получи поправката, с която се подчертава ключовата роля на млекопроизводството за европейското земеделие, поминъка и развитието на селските райони. Това се отнася особено за млекопроизводителите пасищни райони и за по-малко облагодетелстваните в природно отношение в рамките на ЕС. Подчертана бе и необходимостта да се гарантира устойчива сигурност на доставките на млечни продукти за европейските потребители.

Подкрепа получи текстът и за справедливо разпределение на средствата по ОСП по първи и втори стълб, както между държавите членки така и между земеделските стопани в самите държави членки. Новото разпределение ще доведе до постепенно заместване, след един преходен период на остарялата система, което е справедливо и поради това, че е разпределено по-ефективно между държавите, различните земеделски сектори и земеделските стопани. Докладът изтъква също и налагането на по-ефективни плащания за подпомагане.

В съответствие със съобщението на комисията, европарламентът отхвърли еднаквите, фиксирани директни плащания в целия ЕС. Въпреки това докладът настоява за намаляване на разликите в средствата, получавани от различните страни-членки. Предложено е всяка държава-членка да получава минимален процент от средната за ЕС стойност на директните плащания, като се определят и горни граници.

Европейският парламент подкрепи поправката на Мария Неделчева държавите-членки, които в момента използват СЕПП (каквато е и България) при преминаване в системата на режима на единно плащане след ограничен преходен период да получат финансова и техническа подкрепа.

Много важна точка за България от доклада на Алберт Дес е предложената гъвкавост в рамките на Втория стълб. Страните-членки ще имат повече свобода при определяне на своите приоритети, като по-този начин ще могат да се концентрират върху своите реални нужди.

Друг съществен принос на България в доклада на Алберт Дес е подпомагането на младите в селскостопанския сектор. Предвижда се мерките във втория стълб да останат, но да бъдат създадени и нови инструменти за подкрепа. Много вероятно на младите да им бъде улеснен достъпът до кредити на много по-изгодни за тях условия, също и достъпът до земя.